Подводни археолози са открили потънали руини и гробище, белязано със символи на две култури едновременно.
Езерото Ван е солен безотточен водоем, разположен в Арменското плато. През 2017 г. археолозите откриха на дъното му крепост с дължина от едната страна поне километър и стени с височина до четири метра.
Възрастта на крепостта според радиовъглеродното датиране е 3000 години. По това време езерото Ван и околностите му принадлежали на Урарту, която заемала земите на съвременна Армения, Източна Турция, а също и Северозападен Иран.
Отстъпващите води на езерото Ван разкриха пристанище на царството Урарту
На брега на Ван била разположена столицата на Урарту – Тушпа. Според учените потъналата крепост е била част от някои защитни съоръжения преди издигането на Тушпа. След това нивото на водата в езерото се покачило и постройките се озовали под вода.
Тъй като Ван е безотточно езеро, дълбочината му варира в зависимост от количеството на валежите: то или става по-плитко, или, напротив – по-дълбоко. През последните години водите на езерото са спаднали с около три метра, което направило възможни находките на подводните археолози.
Сега учените съобщават, че са открили много странно селище на дълбочина 23 метра. От една страна, разположението на руините на къщите показва правилното разположение на улиците, тоест селище от градски тип. От друга страна, някои от руините приличат повече на останки от селскостопанска общност (село).
Eastern Sea Association
В близост до селището археолозите водолази открили гробище, което допълнило мистериите – някои от надгробните плочи били маркирани с християнски кръстове, а други – със знаците на народа кайи.
Нека се обърнем към историята на заселването на бреговете на Ван. Първите находки около него са от палеолита, след това на тези земи постоянно са живели неолитни племена. Първата държава на това място е Урарту, просъществувала от XI до VI век пр.н.е.
Урарту преживява войните с Асирия, над която понякога дори печели победа, но пада пред пришълците от север – скитите и кимерийците. След известно време Урарту е заменен от древни арменски държави (макар че самите арменци отчитат своята държавност именно от Урарту). По-късно от тях израства Велика Армения, достигайки върха на своята мощ при Тигран II.
От тогава до началото на ХХ век бреговете на езерото са обитавани предимно от арменци, които смятат Ван за своя прародина. По бреговете и на островите те издигат укрепления, а по-късно, след приемането на християнството – и много храмове, повечето от които са разрушени след геноцида от 1915 г.
Да се върнем на народа кайи. Това е едно от 24-те най-древни туркменски (огузки) племена. Според легендата основателят на племето кайи е син на Огуз Хан, прародителят на всички туркмени. Следи от огузите, както и други тюркски племена, които не са имали писменост, се търсят от тюрколозите въз основа на находките на тамги – родови знаци. Главната тамга била носена от владетеля, но цялото имущество на рода било отбелязано със същия знак.
По този метод учените установили, че кайи са номадствали главно в Централна Азия, но през XIII век им се наложило да променят местообитанията си. Под натиска на други степни племена те отишли в Мала Азия, където първоначално оказвали военна помощ на Иконийския султанат, който воювал с Византия.
За това султанът предоставил на кайите земя в северозападната част на Анадола. В даден момент пришълците от Централна Азия решили, че тези земи не са достатъчни, и техният владетел Осман I започнал постепенно да увеличава територията, възползвайки се от факта, че дългата война с Византия е отслабила сериозно султаната.
Загадъчна тристайна пещера е открита над езерото Ван
През 1299 г. бившите номади провъзгласили създаването на Османския султанат (или Османската империя) и към 1453 г. подчинили цяла Мала Азия. Кайите сменили названието си на османци, но не променили символите, с които някога са обозначавали своето имущество.
Независимо че османците били мюсюлмани, те дълго време се разбирали доста добре с християните – арменци и асирийци. Все пак трябва да се отбележи, че тези народи съседствали, но не се преплитали. В големите градове имало отделни квартали, където живеели асирийци или арменци. Около Ван имало предимно арменски селища.
Това, че християнските символи и знаци на кайи се оказали в непосредствена близост до средновековното наводнено гробище, се смята за уникално явление. То предполага, че ние знаем много малко за живота в провинциите на Османската империя – преди всичко за това как са се развивали отношенията между различните народи там. Необходими са повече изследвания.
