Историята на Индия може да се похвали с множество архитектурни шедьоври. Сред тях е храмът Брихадесварар в щата Тамил Наду, известен с много уникална особеност: сянката му сякаш напълно изчезва по обяд, пише Ancient Origins.
Инженерен подвиг от династията Чола
Построен по време на управлението на династията Чола през 1010 г. от Раджа Раджа Чола I, храмът Брихадесварар, известен също като Големия храм, е архитектурно чудо. Със своята вимана (храмова кула) е изненадващо, че такава извисяваща се структура не хвърля сянка върху земята по обяд. Вместо това храмът, построен от едно парче гранит, тежащо около 80 тона, е проектиран по такъв начин, че хвърля сянка върху себе си, което го кара да изглежда така, сякаш изчезва напълно.
Архитектурната прецизност на храма е очевидна в неговото оформление, което се изравнява перфектно с кардиналните посоки. Всеки компонент на храма, от входовете му до светилището, е щателно планиран и позициониран.
Символизъм и спекулация
Феноменът на изчезващата сянка не е просто архитектурно любопитство, той носи дълбоко символично значение. В индуистката философия сенките често представляват временната, илюзорна природа на света и тяхното мимолетно присъствие символизира преходността на живота. Чрез проектирането на храм, който „губи“ сянката си по обяд, архитектите на Чола може би са се опитвали да предадат идеята за надхвърляне на ефимерния свят и придвижване към вечната божествена светлина.
Докато точната причина за уникалния дизайн на храма остава предмет на спорове, храмът продължава да привлича историци, архитекти и духовни търсачи, нетърпеливи да разберат и преживеят неговата мистерия. Някои изследователи разсъждават, че този дизайн може да е бил астрономически инструмент за отбелязване на равноденствията, като се има предвид древният индийски опит в астрономията. Други смятат, че това може да е било умишлено изявление за власт и престиж от династията Чола, демонстриращо тяхното майсторство в изкуството, архитектурата и науката.
Независимо от основната причина, храмът Брихадесварар стои като траен символ на архитектурните и научни постижения на древна Индия.
