Някои животни имат способност за магнитна ориентация, тоест могат да забелязват магнитни полета. Сега учените са изяснили, че молекулите, отговорни за тази черта, присъстват в очите на кучетата и някои примати, а това значи, че те също са способни да виждат магнитните полета.
Крииптохромите са обикновена група светочувствителни молекули, които съществуват в бактериите, растенията и животните. В добавка към регулацията на циркадните ритми тези специализирани ензими позволяват на някои животни (птици, насекоми, риби и влечуги) да усещат магнитното поле, като по този начин възприемат посоката, височината и местоположението.
Някои бозайници от рода на прилепи и къртици също притежават такава способност, но нейното разпространение сред другите видове бозайници е практически неизвестно.
Сега, в първото по рода си изследване, учените от института Макс Планк и няколко други института са изучили присъствието на едни от версиите на тази молекула, наречена криптохром 1, в ретината на 90 вида бозайници. Оказало се, че тя присъства при кучета, вълци, мечки, лисици и язовци, но липсва при котките. А сред приматите криптохром 1 има при орангутаните, макаците резуси и други. Детайлите от изследването са публикувани в сп. Nature Scientific Reports.
Макар че магниторецепцията се смята за „шесто чувство“, всъщност тя е свързана със зрението. Магнитните полета активират криптохром 1 в ретината и животните „виждат“ наклона на линиите на магнитното поле спрямо земната повърхност. Активният криптохром 1 се разполага във фоточувствителните външни сегменти на „колбичките“ на бозайниците, затова изследователите смятат, че те отговарят именно за магнитното възприятие, а не за управлението на циркадните ритми или други зрителни възможности.
Не е съвсем ясно как бозайниците от рода на кучета и примати използват магнитната рецепция, но тук може да помогнат лисиците. Когато те ловуват, провеждат по-успешни атаки, нападайки от североизточна посока. При приматите вграденият компас може да влияе на ориентацията на тялото в пространството или да е само еволюционен атавизъм, който сега практически не се използва.
Следващата крачка за учените ще бъде доказателството, че животните в пълна сила използват възможностите на криптохром 1, или че молекулата изпълнява и други задачи в ретината.
