Трудно е да си представим по-страшно състояние от деменцията. В този случай е просто невъзможно да съществуваме нормално без чужда помощ. Учени от Ню Йорк са провели изследвания и са установили, че някои професии могат да бъдат класифицирани като вид терапия срещу старческа деменция.
Ето четири професии, които помагат на хората много по-късно, а понякога и изобщо да не се сблъскат с деменцията и с нарушената когнитивна функция като цяло.
Адвокат
Специалистите в областта на правото не само се занимават с документи, но и активно работят с хора, провеждат сериозни аналитични операции, което помага на представителите на тази професия да работят, докато имат физически сили. Учените твърдят, че сложните професии, които изискват максимална концентрация и решаване на разнообразни задачи, поддържат тонуса на мозъка за много по-дълго време, като не позволяват на много химични процеси да се забавят.
Хирург
Една от най-взискателните професии, която изисква не само изключителни познания, но и специален талант и издръжливост. Често на хирурга се налага да взема нестандартни решения, от които зависи животът на пациента. Колкото по-сложни са задачите, които мозъкът трябва да изпълнява, толкова по-малка е вероятността деменцията да засегне представител на тази професия, но не бива да се изключват и други фактори като наследственост.
Архитект
Още една професия, изискваща максимална отдаденост. Не е изненадващо, че професията на архитекта изисква комплексни знания и умения. Освен че трябва да обмисли проекта от началото до края, до последния детайл, архитектът трябва да умее да убеди в своите идеи ръководството и да притежава умението да убеждава. Има много архитекти, които посвещават целия си живот на професията си и възрастта рядко е пречка да се занимават с това, което обичат.
Преводач
Въпреки че мнозина са скептично настроени към тази професия, професионалните преводачи често са хора, които изобщо не са застрашени от деменция и много рядко се сблъскват с когнитивни проблеми. Симултанният устен превод е най-трудният вид превод, който изисква специален талант и индивидуалност и буквално принуждава мозъка да работи на предела на възможностите си. Повечето добри преводачи предпочитат класическите устен или писмен превод, който не натоварва толкова много мозъка, колкото симултанният превод, и го поддържа постоянно нащрек, пише БГНЕС.
