Снимки на Клинт Истууд, Хали Бери и кулата в Пиза помогнаха на неврофизиолозите да изяснят как нашият мозък записва единични нови спомени в клетките за епизодична и дългосрочна памет. Това в перспектива ще помогне в решаването на проблемите с болестта на Алцхаймер, пишат учените в статия в сп. Neuron, отбелязва РИА Новости.
„Загубата на способност да се запомня нова информация се явява един от най-демобилизиращите и пагубни проблеми със здравето. Нашето изследване разкрива най-базовите основи на работата на паметта и това, как се формират асоциации между спомените. Затова то се явява важна крачка към разработката на системи за връзки с мозъка, които в бъдеще ще помагат на пациенти, страдащи от проблеми с паметта, да водят по-пълноценен и ярък живот“, казва Матиас Айзън (Matias Ison) от университета в Лестър (Великобритания).
Айзън и колегите му изяснили как нашият мозък формира нови спомени и ги свързва помежду си в епизодичната памет в рамките на необичаен експеримент, който провели със съдействието на няколко епилептици. В мозъка им временно били вградени електроди за търсене на огнищата на епилептична активност.
Същината на опита, както обясняват учените, се заключавала в същата идея, на която се основава филмът „Генезис“ (Inception): те се опитали да имплантират в човешка памет нова асоциация между два несвързани помежду си обекта – кинозвезда и нежив обект от рода на кулата в Пиза или Айфеловата кула.
За тази цел учените показвали на доброволците двойки несвързани помежду си снимки – лица на роднини и приятели на епилептиците, знаменитости, географски обекти и животни. Снимките се прожектирали на екрана на лаптоп.
След известно време на дисплея започвала периодично да се появява друга картинка, на която една от звездите и обектът били изобразени заедно – например американският актьор Клинт Истууд на фона на кулата в Пиза. В същото време учените наблюдавали активността на няколкостотин неврона в така наречения медиален темпорален лоб, където се намират центровете на епизодичната памет.
„Открихме, че невроните, отговорни за разпознаването на „Истууд“ и кулата, много бързо, практически мигновено формират асоциативни връзки и променят своето поведение. Например клетките, реагиращи на изображенията на актьора, започваха да се включват и при появата на снимки на сгради и другите снимки не предизвикваха реакция“, разказва Айзън.
По думите му главното и най-неочаквано откритие било това, че подобна асоциативна връзка се формирала практически в момента, когато доброволецът виждал комбинираната снимка за първи път. Това противоречи на мнението на много психолози, които смятат, че асоциациите се формират постепенно в нашето съзнание.
Айзън отбелязва, че откритието как и къде се формират асоциативните връзки между спомените в мозъка позволява да се отиде по-далече и да започне изучаването на химичните процеси, които управляват тяхното записване, поддържане и разрушаване. Подобни данни са критично необходими за разбирането на това, как болестта на Алцхаймер и прочие невродегенеративни заболявания предизвикват загуба на памет.
