След двегодишни наблюдения учените са изяснили някои особености от поведението на големите тихоокеански ивичести октоподи.
Изследователите са открили, че тези животни, преди да си завъдят потомство, "проверяват" трайността на отношенията, а по време на лов потупват нежно плячката, преди да я нападнат.
Големият тихоокеански ивичест октопод е открит през 70-те години на ХХ век. Проф. Аркадио Роданише (Arcadio Rodaniche) е съставил първото описание на външния вид на уловено животно и забелязал някои особености в неговото поведение, които не са характерни за октоподите.
През 2012 година екип биолози под ръководството на Рой Калдуел (Roy Caldwell) от Калифорнийската академия на науките възобновили изучаването на този вид октоподи. Резултатите от изследването са публикувани в научното издание PLoS ONE.
Учените са установили, че тихоокеанските ивичести октоподи не живеят изолирани, а на групи до 40 особи. Биолозите успели да изяснят и интересни факти за ловната стратегия на животните.
Обикновено процесът по добиване на храна (риби, мекотели и ракообразни) при октоподите изглежда по следния начин: животните виждат плячката, свиват се в топка, след това рязко се изправят и нападат жертвата, като я захващат с пипалата си.
Но големият тихоокеански ивичест октопод не спада към тази категория – преди да нападне жертвата, той внимателно я потупва с едно пипало и чак тогава нанася удар.
Освен това учените са изяснили особеностите на сексуалното поведение на животните – в продължение на няколко дни мъжкият и женската живеят заедно, хранят се съвместно и споделят храната, а също извършват движения, напомнящи целувките при хората. След появата на потомството двойката остава заедно няколко месеца, през които се чифтосва няколко пъти.
Днес на биолозите са известни множество видове октоподи, но подробно са изучени едва някои от тях – в дивата природа октоподите предпочитат да живеят около дъното, крият се между скали и камъни, което затруднява наблюденията им.
