Историята се развива циклично, а събитията, които тя изследва, се преповтарят, но винаги с нови нюанси и щрихи. Затова често търсим аналогии и примери от миналото.
Ето и поредния пример: през изминалия месец стана особено актуална темата за нарастващ страх от епидемията на т.нар. коронавирус (COVID-19) и някои медии и анализатори направиха апокалиптични сравнения с чумните пандемии от Средновековието – т.е. закономерно потърсиха отговор в отминали за човешката история събития.
За това спомогна и наскоро развитата хипотеза, че чумната зараза през XIV в. е била разпространена от търговци и монголски войни по Пътя на коприната и едно от огнищата ѝ е именно днешен Китай. Маршрутът на "Черната смърт" от Крим към Сицилия, Южна Европа и Константинопол също поражда близки аналогии с днешните събития. Учените вече са установили, че в света са съществували постоянни огнища на вирусни епидемии (локуси), които се активирали при промяна на климатичните условия. Като такива постоянни "локуси" на чумни бактерии през Средновековието се сочат Централна Азия, Сибир, части от днешен Китай, Иран и т.н. Още повече контаминацията с вирусите и опитомяването на животните са сред водещите фактори в човешката еволюция и дават отговор на въпроса, защо едни общества (като тези в Европа и Азия) по-бързо се развиват от други на планетата. А вирусът COVID-19 идва именно от животните...като почти всички други в човешката история. Но приликите и аналогиите с миналото свършват дотук!
Първо, в науката с понятието "пандемии" се обозначава разпространението на заразни заболявания на огромни територии, които се появяват циклично на интервали от около 5-10 години, имат огромна смъртност и могат да обхванат до няколко века. Отделните цикли продължавали до изграждането на имунитет сред потърпевшите човешки групи или до промяна на климатичните условия. Така през 1351 година папа Климент IV разпоредил справка от енориите за починалите от чумата европейски християни. Смъртоносният коктейл от трите познати вида чумни вируси обезлюдил цяла Европа. Оказало се, че цифрата за няколко години надхвърляла 20 млн. или близо 30% от населението на католическия свят. Подобен е и случаят с чумната пандемия в Индия от 1892 г., когато жертвите в следствие на системния глад достигнали над 6 млн. души. Днешната статистика сочи, че броят на жертвите и заразените с коронавирус не говори за бъдеща пандемия (като статистика), а темата по-скоро е преекспонирана.
В проценти: при пациентите между 10 и 50 г. смъртността пропорционално е от 0,2% до 0,4%. Във възрастовата група 50-59 г. тя нараства на 1,3%. Малките деца до 9 г. възраст почти не се разболяват от вируса и засега няма данни за смъртни случаи на тази възраст. В най-засегнатия район (китайската провинция Хубей) смъртността е 2,9%, а извън нея – 0,4%. Общата смъртност е 2,3%.
В цифри: в глобален мащаб са установени 80 977 заразени, като починалите са 2 764. Китайските власти съобщиха, че 195 души са се заразили повторно. За сравнение, населението на китайската провинция Хубей е над 60 мил. души. Т.е. заболеваемостта в провинцията е около 0,1%. При това повечето починали от COVID-19 вече са били с влошено здраве, преди да се заразят. Големият страх обаче се поражда от медийния шум и то главно от определени агенции. Някои медии откровено заявяват, че "новият коронавирус COVID-19 е глобално предизвикателство и предстои сигурна световна пандемия". Засега обаче ситуацията не се различава от разгара на сезонните грипните епидемии, а единствените поражения в крайна сметка ще бъдат за световната икономика и търговия, особено за днешния икономически гигант Китай.
Второ, появата на пандемии, като "Юстиниановата чума" или "Черната смърт" през средните векове е резултат от сложно преплитане на биологични, климатични и човешки фактори, които се натрупвали за дълъг период от време. Застудяването (т.нар. "малки ледникови периоди"/климатични минимуми), промяната на времето и все по-слабите реколти водели до намален прием на хранителни вещества, протеини и калории сред населението и респективно до отслабване на имунната система. Така римляните векове наред обитавали района на Южна Италия и тяхната култура процъфтявала; няколко века по-късно маларията в същите тези ареали взела огромни жертви, като по-късно чумата ги обезлюдила. Изводът е, че климатичните промени (засушаване, застудяване, валежи) били сред водещите фактори както за големите варварски нашествия и миграции, така и за демографския колапс през вековете.
Третият фактор, след климатичните промени и слабата имунна система се явява т.нар. "глобализация" в историята. Тук отново виждаме прилики, но само на пръв поглед. Наистина, развитият градски живот, ниската хигиена и непознаването на етиологията (на болестите) в Римската империя и късното средновековие били сред предпоставките за разпространението на страховитите епидемии. Друг пример е пандемията от испански грип (инфлуенца) през 1918 г., основна вина за която носи глобализацията на света през XX в. Жертвите са огромни и достигат (само за половин година) над 20 млн. Но не бива да забравяме, че събитията се развиват след най-кървавата война в човешката история дотогава, каквато е Първата световна война, и в тежките условия на приключил глобален военния конфликт. А големите пандемии през Средновековието са в епоха на варварски нашествия, влошени климатични условия (спадане на средногодишните температури с 3-4 градуса, увеличена влажност, намаляване на селскостопанската продукция, периодични "гладни години") и множество природни бедствия (наводнения, земетресения и т.н.).
Днес ситуацията е коренно различна, като "истерията" около епидемията с COVID-19 има по-скоро икономически, отколкото здравословни измерения. Самите опасения и конспирации сред обществото се пораждат в следствие на огромния удар, който епидемичната обстановка изигра върху китайския експорт и икономика; предпоставките за борсови и валутните спекулации; покачването цената на златото и т.н. Аналогиите с ужасяващите пандемии от миналото също са излишни на този етап: липсват основните климатични предпоставки, колкото и да се говори за опазването на климата, от една страна, и мащабни военни конфликти и политически катаклизми, от друга. Още повече за нас българите истинският бич Божи се оказа избиването на селскостопанските животни и унищожаването на поминъка на населението в следствие на един вече отминал мистериозен вирус! Защото паниката и истерията при една бъдеща (коронавирус или сходна) епидемия ще се отрази най-вече върху зависещите от хранителни продукти и стоки страни – в каквато, за съжаление, днешна България се превърна през отминалите години!
Автор: д-р Георги Димов, БАН
