Палеоантрополози изследваха зъбите на фосил на изкопаемия човек джудже от Лусон, за да разберат на каква възраст е починал. Те анализирали слоевете дентинови отлагания на снимки, направени с помощта на синхротрон, и стигнали до извода, че той е живял поне 31 години. Препринт на това изследване е публикуван в bioRxiv.
През 2007 г. на филипинския остров Лусон по време на разкопки в пещерата Каляо е открита необичайна кост в същия слой, в който са намерени останките на животни със следи от клане. Продължилите изследвания откриват още няколко зъба и кости от посткраниален скелет, благодарение на които през 2019 г. е описан нов вид човек джудже, Homo luzonensis. Общо на разположение на учените се оказват 13 кости и зъба, принадлежали на поне трима индивиди – двама възрастни и едно дете, живели преди поне 50 – 67 хиляди години.
Антрополозите оправдали изолирането на новия вид с това, че зъбите и фалангите на тези хора съчетават както примитивни, така и прогресивни признаци. Моларите и премоларите на хоминините от Лусон са много малки по размер, което ги отличава значително от австралопитеците (Australopithecus), ранните Homo или например денисовците. В същото време техните предкътници имат множество корени, което е типично за по-древните хоминини. Костите на скелета също демонстрират примитивни особености, които значително отличават H. luzonensis от съвременните хора. Заедно с изкопаемите хора от остров Флорес описаният вид често е наричан „хобити“.
Хобитите все още се крият в Индонезия?
Анеке ван Хетерен от Зоологическата държавна колекция в Мюнхен заедно с колеги от Филипините и Франция решили да разберат на каква възраст е починал един от изкопаемите „хобити“ от остров Лусон, използвайки циментохронология. За тази цел те сканирали три зъба (един премолар и два молара) на H. luzonensis в синхротрон SOLEIL от трето поколение, разположен във Франция, и след това ръчно преброили броя на циментовите линии на най-ясните изображения.
В резултат на извършената работа антрополозите установили, че дентиновите отлагания в десния горен премолар (P4) отразяват 24 години растеж. Циментовите линии в десния горен първи молар (M1) съответстват на 28 години растеж, докато не било възможно точното им преброяване във втория молар (M2).
За да разберат възрастта на този индивид в момента на смъртта, изследователите трябвало да добавят към получените данни възрастта, на която зъбът е поникнал. Антрополозите отбелязали, че при съвременните хора средно разликата между пробиването на тези зъби е пет години, като М1 пробива на шест години, а Р4 – на 11 години. В същото време при шимпанзетата (Pan troglodytes) това се случва съответно на три и седем години, а при горилите (Gorilla gorilla) – на четири и седем.
Откриха предците на хобитите от остров Флорес
Изследователите смятат, че вероятно моделът на развитие на зъбите при човека от Лусон е близък до този на шимпанзето. В такъв случай този индивид е починал на възраст 31 години. Ако приемем, че зъбите на H. luzonensis са раснали като тези на съвременен човек, то тогава той е починал на 34 или 35 години.
По-рано учените вече са изследвали зъбите на Лусонския човек. Палеоантрополозите ги сравнили с изкопаеми и съвременни образци и стигнали до извода, че те са най-сходни с индонезийските хоминини от ранния и средния плейстоцен. Според учените това показва, че хобитите от Лусон произхождат от H. Erectus: Изправеният човек е прародител на джуджетата от Лусон.