Огромните емисии на човечеството от парникови газове свиват стратосферата, разкри ново проучване, за което съобщава „Гардиън“.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Дебелината на атмосферния слой се е свила с 400 метра от 80-те години на миналия век, установиха изследователи, и ще се изтъни с около още километър до 2080 г., ако не се постигнат големи съкращения на емисиите. Промените могат да засегнат спътниковите операции, GPS навигационната система и радиокомуникациите.
Откритието е последното, което показва дълбокото въздействие на хората върху планетата. През април учените доказаха, че климатичната криза е изместила оста на Земята, тъй като масивното топене на ледниците преразпределя тежестта по целия свят.
Стратосферата се простира от около 20 км до 60 км над повърхността на Земята. Отдолу е тропосферата, в която живеят хората, и тук въглеродният диоксид загрява и разширява въздуха. Това изтласква долната граница на стратосферата. Но освен това, когато CO2 навлиза в стратосферата, той всъщност охлажда въздуха, което я кара да се свива.
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Свиващата се стратосфера е ярък сигнал за климатичната извънредна ситуация и влиянието на планетарния мащаб, което сега оказва човечеството, според Хуан Аниел от университета във Виго, Оренсе в Испания и част от изследователския екип. "Шокиращо е", каза той. „Това доказва, че бъркаме в атмосферата до 60 километра.“
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Новото изследване е първото, което демонстрира това и показва, че свиването е по целия свят поне от 80-те години на миналия век, когато са събрани за първи път сателитни данни.
Озоновият слой, който поглъща ултравиолетовите лъчи от слънцето, е в стратосферата, и изследователите смятаха, че загубите на озон през последните десетилетия може да са виновни за свиването. По-малко озон означава по-малко нагряване в стратосферата. Но новите изследвания показват, че повишаването на СО2 стои зад постоянното свиване на стратосферата, а не нивата на озон, които започнаха да се възстановяват, след като през 1989 г. Монреалският договор забрани фреоните.
Изследването, публикувано в списанието Environmental Research Letters, стига до заключенията си, като използва малък набор от сателитни наблюдения, направени през 80-те години на миналия век в комбинация с множество климатични модели, които включват сложните химически взаимодействия в атмосферата.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
„Това може да повлияе на сателитните траектории, орбиталните времена и извличанията, разпространението на радиовълни и в крайна сметка на общото представяне на системата за глобално позициониране и други навигационни системи, базирани в космоса“, казаха изследователите.
Проф. Пол Уилямс от Университета в Рединг във Великобритания, който не е участвал в новото изследване, каза: „Това проучване разкрива първите наблюдения за свиване на стратосферата и показва, че причината всъщност са нашите емисии на парникови газове, а не озона."
„Забележително е, че все още откриваме нови аспекти на изменението на климата след десетилетия изследвания“, каза Уилямс, чиито собствени изследвания показват, че климатичната криза може да утрои количеството тежка турбуленция, преживявана от въздушните пътници. „Това ме кара да се чудя какви други промени нанасят нашите емисии върху атмосферата, които все още не сме открили.“
Доминирането на човешките дейности на планетата накара учените да препоръчат обявяването на нова геоложка епоха: Антропоцен.
Сред предложените маркери на Антропоцена са радиоактивните елементи, разпръснати при тестове за ядрено оръжие през 50-те години на миналия век, и пилешки кости от домашни птици, благодарение на нарастването на производството на птици след Втората световна война. Други учени предлагат широко разпространеното замърсяване с пластмаса като маркер на пластична епоха, последваща наименованията на бронзовата и желязната епоха.
