Художникът, инженер, изобретател и скулптор Леонардо да Винчи е една от най-известните личности в историята. Днес с неговото име се свързват редица необичайни наблюдения и явления, включително няколко парадокса. В хидродинамиката парадоксът на Леонардо е странното поведение на мехурчета, издигащи се във водата.
Още: Крилат демон е открит върху каменен печат от времето на Йеремия
Още: Учени изкопираха опасни вируси с помощта на изкуствения интелект
Преди около 500 години великият италианец забелязва, че докато повечето от мехурчетата се устремяват от дъното директно към повърхността, някои от тях започват да се колебаят и да се издигат нагоре по спирала. Той скицирал това движение, достигнало до нашето време в тетрадка с бележки, известна като Лестърския кодекс. Загадката на парадокса на Леонардо е оцеляла и до днес. Едва наскоро парадоксът е разрешен – статия за това е публикувана в списание PNAS.
Скица на Леонардо да Винчи, показваща спираловидно движение на издигащо се балонче (от неговия ръкопис, известен като Лестърски кодекс) Снимка: Leonardo da Vinci / Universidad de Sevilla
Още: Кои новогодишни украси са опасни за кучетата?
Още: 9000-годишни незалепващи тави приготвяли фокача от неолита
Наблюденията потвърждават, че достатъчно малки – по-малки от милиметър в диаметър – балончета се издигат във водата приблизително по права линия, докато по-големите се колебаят от едната страна на другата, движейки се по спираловидна траектория. Мигел Херада от университета в Севиля и Йенс Егерс от университета в Бристол са провели нови изчисления и са установили, че критичният размер е 0,926 милиметра.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Твърди се, че аржентинският Ел Охо приютява НЛО и призраците на древни божества
Още: Откриха мястото на една от легендарните битки на Александър Македонски
Ако диаметърът на балончето надвиши тази стойност, то става нестабилно и губи равномерната си сферична форма. По повърхността му се появяват участъци с по-голяма и по-малка деформация. Където деформацията е по-голяма, водата обтича мехурчето по-бързо, което означава, че налягането ѝ е по-ниско, карайки мехурчето да се движи настрани. Едновременно същото понижение на налягането позволява на силно деформираната област да възстанови формата си и леко да се „закръгли“.
Но оставайки нестабилен, то отново се деформира и целият процес се повтаря отново, създавайки периодични колебания от една страна на друга. Както пишат авторите, при превишаване на критичните размери „балончето се деформира в отговор на силите, действащи върху него от страна на водата, и обратно, формата на балончето променя характеристиките на водния поток около него“.
Новата работа не е просто любопитно теоретично изследване. Мехурчетата, които се образуват и движат в течност, съпровождат редица природни явления и се използват активно в индустрията. Разбирането на техните свойства ще позволи по-добре да се разберат естествените процеси и да се оптимизират някои етапи от производството.
Още: Как средновековните поклонници намерили вяра в бушуващото море
Още: Друидски коледни традиции: вечнозелени растения, бъдници и зимно слънцестоене
ВИЖТЕ ОЩЕ: Не само Мона Лиза: Прочутите (и спорни) картини на Леонардо да Винчи
