Древните египтяни са една от най-ранните цивилизации в света и са оставили дълбока следа върху цялото човечество. Устояли в историята в продължение на хилядолетия, те никога не са се отдалечавали твърде далеч от своите трайни митове и вярвания.
Още: Друидски коледни традиции: вечнозелени растения, бъдници и зимно слънцестоене
Още: Научните пробиви през 2024 г. според сп. Science
Тяхната религия е била почти непроменена от зачеването си и този факт само потвърждава колко силно египтяните са вярвали в своите божества. И в самия корен на тази религия е сложен мит за Сътворението, където целият живот се е появил от първичния хаос.
Животът произлязъл от нищото
Египетският мит за сътворението е сложен и богат разказ, който формира крайъгълния камък на древноегипетската космология и религия. Тази митологична рамка е не само история за произхода, но и важно отражение на това как древните египтяни са разбирали Вселената, боговете и тяхното място в този космически ред.
В основата на този мит за сътворението са боговете на хаоса, представляващи първичните сили, съществували преди появата на подредения свят. Тези хаотични божества играят решаваща роля в египетския мироглед, символизирайки вечната борба между реда (маат) и хаоса (исфет).
Още: Сатурналии: Как един езически римски фестивал проправя пътя за съвременната Коледа
Още: Археологическите находки, които ни изумиха през 2024 г. (ВИДЕО и СНИМКИ)
В началото, според египетската митология, е имало само Нун – първичните води на хаоса. Нун било безкрайно, безформено и тъмно пространство, представляващо потенциала на всичко, което може да бъде, но все още не се е проявило. Този първичен океан е бил както източникът, така и резервоарът на целия живот, въплъщавайки концепцията за хаоса, от който в крайна сметка ще възникне ред.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Нун не е персонифициран като бог в традиционния смисъл, а е по-скоро абстрактна, вездесъща сила. В някои традиции обаче Нун е изобразяван като брадат мъж със синьо-зелено тяло, символизиращо водата и плодородието. Идеята за Нун капсулира разбирането на египтяните за хаоса както като необходим предшественик на Сътворението, така и като постоянно присъстваща заплаха за установения ред.
„В началото нямало нищо друго освен водната пустош на Нун. Нямало светлина, нямало тъмнина, нямало нищо твърдо, върху което да се стъпи. Тогава във водната пустош на Нун нещо се размърдало. Това бил бог Атум, в неговата форма на Хепри „Ставащият Един“, който бил изгряващото слънце. Отначало той нямало на какво да се опира, затова създал солиен насип. Египтяните са си представяли, че това е кален остров, издигащ се от водната пустош, който приличал на разлива на Нил, когато спадал, оставяйки малки острови след себе си.“
Сетън-Уилямс, М.В. Египетски легенди и истории. Barnes & Noble Publishing, 1999
Още: Северният магнитен полюс отново се измести. Ето защо това има значение
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
От хаотичните води на Нун се появил първият бог, Атум. Атум, често изобразяван като мъж с двойната корона на Горен и Долен Египет, символизирал единството на нацията и божествената власт на фараона. Той бил смятан за самосъздадено божество, генериращо себе си чрез акт на воля. В някои разкази Атум се описва като излизащ от лотосов цвят, докато в други той възниква от първична могила, появила се над водите на Нун. Появата на Атум бележи прехода от хаос към ред, тъй като той започва процеса на сътворение.
Богът на Живота, от Който Всичко е възникнало
Атум създава първата божествена двойка – Шу (бог на въздуха) и Тефнут (богиня на влагата), чрез акт на мастурбация или плюене, отразявайки творческия потенциал в себе си. След това Шу и Тефнут родили Геб (бог на земята) и Нут (богиня на небето). Геб и Нут от своя страна създали четири деца: Озирис, Изида, Сет и Нефтида, които заедно с Атум, Шу и Тефнут образуват Енеадата на Хелиополис – група от девет божества, централни за цялата египетска космология. Тези богове представляват фундаментални елементи от света и човешкия опит, установявайки рамката за подредената вселена.
Сред Енеадите Озирис и Изида играят централна роля в митологичния разказ, особено във връзка с концепцията за хаоса. Озирис, богът на задгробния живот и възкресението, е смятан за добронамерен владетел, донесъл цивилизация и ред в Египет. Неговата сестра и съпруга, Изида, е могъща богиня на магията и майчинството, въплъщаваща идеалите за защита и грижа. Митът за убийството на Озирис от брат му Сет, богът на хаоса и насилието, илюстрира вечната борба между реда и хаоса
Сет, представляващ разрушителните и хаотични сили, пожелава трона на Озирис и в крайна сметка го убива, като разчленява тялото му и разпръсва парчетата из Египет. Изида, с помощта на сестра си Нефтис и бог Анубис, старателно събира частите от тялото на Озирис и използва магията си, за да го възкреси. Този акт на възкресение символизира триумфа на реда над хаоса и подсилва идеята за циклично обновление, което е от съществено значение за египетската вяра в отвъдния живот. Смъртта и възкресението на Озирис също подчертават двойствената природа на хаоса като разрушителна сила и като катализатор за регенерация и прераждане.
Ролята на Ра и слънчевия цикъл
Друг важен аспект от египетския мит за сътворението включва Ра, богът на слънцето, който често се слива с Атум под формата на Атум-Ра. Ежедневното пътуване на Ра по небето и нощното му слизане в подземния свят (Дуат) се разглеждат като непрекъснат цикъл на създаване, смърт и прераждане. Този слънчев цикъл представлява вечната борба срещу силите на хаоса, тъй като Ра трябва да се бие със змията Апофис (Апоп) всяка нощ, за да осигури прераждането на слънцето и продължаването на живота.
Апофис – гигантска змия, олицетворяваща чистия хаос и зло, иска да погълне Ра и да потопи света обратно в първичната тъмнина. Нощната победа на Ра над Апофис е не само потвърждение на неговата сила, но и метафора за продължаващото поддържане на космическия ред. Жреците на Ра изпълняват ритуали, за да помогнат на бога в нощната му битка, подчертавайки важността на човешкото участие в борбата срещу хаоса.
В допълнение към хелиополския мит за Сътворението, съществува и тиванската версия, съсредоточена около бог Амон. Амон – първоначално местен бог на Тива, се издига до национална известност и в крайна сметка се слива с Ра, за да стане Амон-Ра, царят на боговете. Според тиванския мит за Сътворението Амон е съществувал скрит и невидим в Нун, преди да създаде себе си и Вселената. Тази версия подчертава темата за скрития потенциал в хаоса, тъй като невидимото присъствие на Амон в първичните води отразява невидимия потенциал за ред в хаотичната бездна.
Амон, заедно със съпругата си Мут и техния син Хонсу, образуват Тиванската триада. Мут, богинята майка, и Хонсу, богът на луната, допълват творческата сила на Амон, символизирайки подхранващите и защитните аспекти на божественото. Тиванският мит за Сътворението подсилва идеята за божественото царуване и ролята на бога в поддържането на реда, в съответствие с политическия възход на Тива и нейните фараони през периода на Новото царство.
Мемфис и ролята на Птах в Сътворението
Митът за Сътворението на Мемфис представя още една вариация, фокусирана върху бог Птах. Според тази традиция Птах, богът на занаятчиите и архитектите, е създал света чрез силата на своя ум и слово. В теологията на Мемфис се казва, че Птах е заченал Вселената в сърцето си и я е довел до съществуване, като е произнасял божествените думи. Този интелектуален и вербален акт на сътворение подчертава благоговението на египтяните към силата на мисълта и езика.
Ролята на Птах като творец също подчертава значението на майсторството и артистичността при оформянето и поддържането на света. Неговата връзка с град Мемфис, важен политически и културен център, отразява статута на града като център на интелектуална и артистична дейност. Теологията на Мемфис допълнително интегрира концепцията за хаоса, като казва, че Птах е внесъл ред в първичния хаос чрез своето божествено майсторство, създавайки хармонична и структурирана Вселена.
Друг важен мит за Сътворението идва от Хермополис, който въвежда концепцията за Огдоада – осем първични божества, представляващи хаотичните сили, предшестващи Сътворението. Тези богове са Нун и Наунет (вода), Амон и Амунет (скритост), Хе и Хаухет (безкрайност) и Кук и Каукет (тъмнина). Огдоадата символизира различните аспекти на хаоса, съществувал в първичното състояние, като всяка двойка въплъщава специфичен елемент от неоформения Космос.
Според хермополитския мит взаимодействието на тези хаотични сили е довело до появата на първична могила или яйце, от което се е родил богът на слънцето Ра. Това събитие бележи началото на подредения свят, като появата на слънцето донася светлина и живот на Космоса. Ролята на Огдоада в мита за сътворението подчертава разбирането на египтяните за хаоса като необходим предшественик на реда, като взаимодействието на тези първични елементи поражда структурираната Вселена.
Сложна митологична леща, през която да гледаме на света
Египетските митове за Сътворението, с техните разнообразни версии и богата символика, предлагат задълбочено вникване в светогледа на древните египтяни. Тези разкази илюстрират сложната връзка между хаоса и реда, като подчертават, че хаосът не е просто разрушителна сила, но и необходим предшественик на създаването и обновлението. Боговете на хаоса, независимо дали са олицетворявани от Нун, Сет, Апофис или Огдоада, играят решаваща роля в тези митове, представяйки първичните сили, съществували преди появата на подредената структура на Вселената.
„Разбирането на египтяните за Вселената е било ограничено от това, което можели да видят около себе си. Според древните текстове водите на хаоса (за които се смятало, че са лишени от живот) заобикаляли техния свят, който бил разделен на три части: земята, небето и подземния свят (известен като Дуат). Слънцето пътувало в опасния Дуат през нощта, поради което не можело да се види. Това ясно, но донякъде смущаващо видение повдига един решаващ въпрос: Как изобщо се е формирал животът?“
Флеминг, Ф. и Лотиан, А. Пътят към вечността: Египетски мит. Изд. Дънкан Беърд, 1997
Изследвайки тези митове, ние придобиваме по-дълбока оценка за разбирането на древните египтяни за Космоса и тяхното място в него. Митовете за Сътворението служат не само като обяснения за произхода на света, но и като отражение на вечната борба между реда и хаоса – тема, която прониква във всеки аспект от египетския живот и религия. Трайното наследство на тези митове се крие в способността им да предават универсални истини за природата на съществуването, цикличните модели на живота и смъртта и вечното търсене на хармония в лицето на хаоса.
Източник: Ancient Origins
