Френските палеопатолози са описали най-древния случай на синдром на Даун в научната литература, пише International Journal of Paleopathology. Става въпрос за останки на 5-7-годишно дете, намерени по време на археологически разкопки.
Находката датира от 5-6 в. на нашата ера и е открита в църковното гробище в Сен Жан де Вин в североизточна Франция. Изследването на скелета е показало наличието на характерни за синдрома на Даун аномалии, като по-къс череп, изтъняване на костите, уплътнение на тила и други.
Начинът и мястото на погребението на детето по никакъв начин не се отличавали от другите, което кара учените да предположат, че болните от синдрома на Даун в средните векове не са били отхвърляни от обществото, както се е предполагало по-рано.
Синдромът на Даун е описан за първи път в средата на 19 век, но се е срещал в продължение на цялата история на човечеството. Научно документирани са едва няколко случая на заболяването в хода на археологични разкопки.
