Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Древни хора погребали странно здание на 11 000 години до Гьобекли тепе

03 януари 2022, 08:00 часа • 26269 прочитания

Карахан тепе се намира в южната част на Арменското плато (територия на съвременна Турция). То е съвсем близо до световноизвестния паметник Гьобекли тепе - най-старата от големите мегалитни постройки, открити до момента на планетата. Археолозите датират Гьобекли тепе на 12 хиляди години, а Карахан тепе - на 11 хиляди години. Разкопките на Гьобекли тепе се провеждат от 60-те години на миналия век, а Карахан тепе е открит едва през 1997 г., като едва преди две години започнали сериозно да го изследват.

Проучването на Карахан тепе се извършва от група археолози, ръководени от проф. д-р Нечми Карул от Истанбулския университет. Резултатите са представени в статия, публикувана в списание Türk Arkeoloji ve Etnografya Dergisi.

Снимка: Necmi Karul

В третия сезон на археологическото изследване миналата година изследователите са открили помещение с диаметър 23 метра. По-голямата част от него е изсечена в скалата по такъв начин, че зданието е вкопано на 5,5 метра от повърхността. Проф. Карул смята, че такава работа трябва да е била извършена от инженери на своето време - това изисква доста ясна представа за натоварването на материала. В самото помещение учените открили доста странна скулптурна композиция.

В централната ѝ част била разположена каменна глава на мъж с изпъкнало чело, плътни устни и брада. Скулптурата била разположена така, че очите на статуята да гледат към входа. От двете страни на главата има по два стълба с височина 1,6-1,7 метра, изсечени във формата на фалоси. Общо в помещението са открити 11 стълба, но тези четири са изсечени по-внимателно.

Снимка: Necmi Karul

Въпросното здание е свързано чрез коридори с три други: заедно те образуват своеобразен комплекс. Тъй като на мястото не са открити предмети от бита, логично е да се предположи, че помещенията са служили за ритуални дейности. „Съществуващите доказателства сочат, че хората са използвали комплекса за церемониални дейности, влизайки в зданието от единия край и излизайки от другия, принудени да шестват в присъствието на човешката глава и колоните във форма на фалоси“, пише Карул в изследването. Но засега това, разбира се, е само предположение.

Снимка: Necmi Karul

Много по-интересно било нещо друго. Всички здания не са били изоставени или разрушени. Те били буквално погребани. Освен това помещенията били засипани с пръст така, че да не се повредят намиращите се там скулптури (оттук и отличното им съхранение; само някои от стълбовете са разрушени от ерозия). Изграждането на такива вкопани сгради е сериозна работа, която изисква огромни усилия и време. Изсичането на скулптури е дело на художници, нещо, което не всеки може да направи. И всичко това е било погребано под пръстта.

По подобен начин помещенията може да са били принесени в жертва на боговете. Възможно е дори целият цикъл на изграждане, използване и погребване на зданията да е било част от един общ ритуал. Но има и друга версия. Професор Карул пише, че при погребването помещенията не са били запълнени равномерно. Древните хора не просто хвърляли това, което им било подръка, а използвали камъни от различни породи и размери във всеки слой.

Снимка: Necmi Karul

Преди засипването ритуалните стълбове били явно подсилени с големи камъни, а стълбите били отделно запълнени с малки камъчета и преградени така, че скалите от стълбите да не проникнат в помещението със скулптурите и да не ги повредят. И накрая отгоре, след засипването, зданията били затворени с големи плоски плочи. Защо са били необходими такива трудности, ако съоръжението е престанало да се използва? Може да се предположи, че „погребението“ е било временно и хората са планирали в бъдеще да разкопаят помещението и да продължат да го използват.

Някои от скулптурите, намерени по-рано в Карахан тепе, са много подобни на артефактите от Гьобекли тепе. Учените търсят връзка между тези места, географски разположени близо, но разделени във времето от хиляда години.

 

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес