"Ерата на рибите" в историята на Земята е завършила много по-рано от "ерата на динозаврите" – нейният край е поставен от девонското масово измиране още преди 360 млн. години.
Сушата по това време е усвоявана от първите гръбначни, а в океаните още плували риби с размери на автобус. Но измирането настъпило и гръбначни с размер повече от половин метър почти не останали.
Застудяването продължило около 100 000 години и ледниците практически достигнали тропическите ширини. Морското равнище спаднало съществено и плитките води изчезнали заедно със своите обитатели – измрели около 96% от гръбначните. Изучавайки наноси от тази драматична епоха, палеонтолозите Андрю Галимберти и Лорен Салан открили интересна тенденция.
Учените съпоставили таблица, обхващаща повече от 1000 вида гръбначни, живели преди и след девонското измиране, и изяснили, че в продължение на 60 млн. години, предшестващи гибелта, много риби и акули стабилно са нараствали по размери. Но в последвалите след измирането 36 млн. години тези, които оцелели или успели да се появят, били къде по-малки.
Непосредствено след измирането са останали само такива, които по размер не са превишавали 40 см, а впоследствие се "свили" още по-силно.
Доколкото е известно, нито застудяването, нито недостигът на кислород, нито други фактори са успявали по такъв начин да се отразят на размера на гръбначните.
Но малките животни имат друга важна особеност – животът им е по-кратък, поколенията се сменят бързо и по-бързо достигат зряла възраст, по-бързо се кръстосват и размножават.
Това позволява бърза адаптация към променящите се условия на съществуване, допълва Naked Science.
