За първи път беше създаден Червен списък (известен още като Червена книга) на всички местообитания по българските и останалите европейски територии, съобщава коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България“.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Със 120 сухоземни и сладководни местообитания и 51 морски, България се нареди сред 5-те най-богати на хабитати европейски държави, непосредствено след държави като Франция, Испания и Италия, които са с много по-големи територии и разположени в няколко биогеографски зони. Очаквано, крайбрежните местообитания (особено дюните) и някои от храстовите и тревните местообитания се отличиха с висока степен на специфика, но и влязоха в групата на най-застрашените хабитати в Европа.
Координатор за България и автор в Червения списък на сухоземните и сладководните местообитания в Европа е доц. д-р Росен Цонев от Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Информация за оценките в Европейския Червен списък на сухоземните и сладководни хабитати в България предоставиха още гл. ас. д-р Пламен Иванов от СУ, Биологически факултет, доц. д-р Мариус Димитров от ЛТУ, доц. д-р Веска Русакова и гл. ас. Чавдар Гусев (и двамата от ИБЕИ–БАН). За морските местообитания в акваторията на Черно море, информация за оценките предостави доц. д-р Веселина Михнева от Института по рибни ресурси – гр. Варна.
Беше направена цялостна оценка, която дава подробна картина на състоянието на 490 местообитания в 35 страни на Европа – от Полярния кръг до Средиземорието, и в заобикалящите континента крайбрежни води на Северния Атлантик, Балтийско, Средиземно и Черно море. Над 300 експерти допринесоха със своите знания и опит.
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Европейският Червен списък на местообитанията е финансиран от Европейската комисия и работата по него беше координирана в партньорство между Институтът по околна среда Вагенинген (Wageningen Environmental Research), Международния съюз за защита на природата (IUCN), „Бюро за природата“ (NatureBureau) и консултантите Сюзън Габей и Джон Родуел.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Резултатите от работата са достатъчно показателни. Над една трета от всички сухоземни местообитания в момента са под заплаха: такива са повече от три четвърти от торфищата и тресавищата, над половината от пасищата и ливадите, както и почти половината от нашите езера, реки и крайбрежия. Горските, храстовите и скалните местообитания не са толкова застрашени, но и тяхното състояние също буди тревога.
Във всичките заобикалящи Европа морета и Атлантическия океан, мидените банки, подводните съобщества на морски треви и местообитанията на речните устия са застрашени. В Средиземно море почти една трета от всички хабитати са пряко застрашени от изчезване, такива са и близо една четвърт от местообитанията в североизточната част на Атлантическия океан. Буди тревога и големият брой на морските местообитания, за които все още знаем прекалено малко, особено тези в Черно море.
Природните местообитания в Европа намаляват като площ и влошават качеството си по много причини, а много заплахи са с все по-засилващо се въздействие. Прекаленото използване или изоставянето на традиционните практики в пасищата и ливадите, пресушаването и замърсяването на водоемите, нахлуването на чужди и инвазивни видове растения и животни, урбанизацията и свързаното с нея инфраструктурно развитие, всички тези процеси продължат да представляват опасност за сухоземните и сладководни местообитания.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
За морските местообитания, главните заплахи са замърсяването, вносът на органични вещества (еутрофикацията) във водата, разрушителните риболовни практики, изграждането на защитни съоръжения по крайбрежията и др. Някои опасни последици от климатичните промени вече са очевидни, както за морските, така и за сухоземните и сладководни екосистеми и има сериозен риск да се задълбочават в бъдеще.
Всички местообитания взети заедно са част от шарения килим на много разнообразните европейски сухоземни и морски ландшафти. Те осигуряват убежище за хиляди видове растения и животни и са източник на важни екосистемни услуги, като например опазването на почвите от ерозия, фиксацията на въглерода и, разбира се, смекчават последиците от глобалното затопляне. Тези местообитания могат да предоставят на хората в Европа ценни земеделски култури, да поддържат животновъдството, дивеча и рибата и да осигуряват местата за отдих и туризъм. Като място за почивка и вдъхновение те са най-ценното наследство за бъдещите поколения.
Европейският Червен списък на местообитанията осигурява изцяло нов и всеобхватен инструмент за преглед на поетите ангажименти за опазването и възстановяване на сушата, сладководните басейни и моретата на Европа. Той включва много по-широк спектър от тези местообитания, които вече са законово защитени съгласно Директивата за хабитатите, и ще помогне да се оцени доколко се изпълняват целите на Стратегията за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г.
