През 2021 г. Украйна е произвела около 80 милиона метрични тона пшеница, царевица и ечемик, което представлява 6% от всички култури на международния пазар. Тази година войната в Украйна направи своите корекции – очаква се страната да събере по-малко от половината от миналогодишната реколта. Това се дължи на окупацията на част от украинските територии и последствията от артилерийския обстрел, пише Express.
Още: В името на науката: Заразяват хора с малария, за да изследват дългосрочните ефекти на болестта
Още: Археолози откриха подземен лабиринт на инките, потвърждавайки вековен слух
След края на войната обаче светът ще се сблъска с много по-глобални последици – учени от Кентърбърийския църковен университет в Кент са установили, че украинските земи, замърсени от артилерийски снаряди, може да станат негодни за отглеждане на култури за един век и това е минимумът.
Такива неутешителни резултати са получени от учени, изследващи почвата в малка гориста местност в департамента Па дьо Кале, Франция – в Мемориалния парк Шефилд. Това място е станало арена на битките по време на Първата световна война. Учените избрали тази област за изследване, тъй като от 1918 г., когато замлъкнали всички артилерийски оръдия, почвата и ландшафтът там останали недокоснати и не били подлагани на обеззаразяване.
В своето изследване почвоведите взели 22 проби от бомбени кратери и ги сравнили с 50 проби от относително недокосната почва в същия регион. Резултатите се оказали плашещи – концентрацията на тежки метали в кратерите и недокоснатия ландшафт била практически еднаква, но значително надвишавала концентрацията на олово и мед за този регион. Учените отбелязват, че нивото на олово в почвата значително надвишава допустимия праг във Великобритания и ЕС, което прави тези земи неподходящи за отглеждане на култури.
Още: Разплетоха загадка, свързана с древните кенгура
Още: Да доживееш до 124 години - китайка споделя тайните на дълголетието
Д-р Наоми Ринтоул-Хайн и колегите ѝ стигнали до извода, че войната в Украйна може да има същите дългосрочни последици, а може би и по-глобални.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Как мравките могат да помогнат в проблема със задръстванията
Още: Лицето на "човека дракон": сензационна реконструкция на древния хоминид
„Това може да повлияе на продоволствената сигурност не само в Украйна, но потенциално в глобален мащаб“, заключава изследователката.
Познатите ни култури ще пострадат от рязката промяна на климата, но учените са намерили изход.
През последните няколко десетилетия учените буквално крещяха, че глобалното затопляне ще промени обичайния ни живот, включително обичайните продукти, с които сме свикнали. Въпреки това не бива да се отчайваме, учените са открили отдавна забравен продукт, който отново може да се върне на трапезата ни, пише Express.
Още: Иглата на Клеопатра: истината зад подвеждащото име
Още: Наистина ли гробницата на Александър Велики е скрита в базиликата „Сан Марко“ във Венеция?
В хода на изследване на изменението на климата учените са установили, че познатите ни култури – ориз, царевица, соя – ще пострадат най-много. Те ще станат много по-трудни за отглеждане. Но има и алтернатива – хлебното дърво.
iStock
Неговите плодове имат някои прилики с картофите – те са без семки и нишестени, съдържат много полезни минерали и витамини, а освен това са богати на фибри. Сготвеният плод от хлебно дърво има текстура, подобна на прясно изпечен хляб, което означава, че може да се приготви по различни начини – пържен, на пара, ферментирал и дори направен на брашно.
Родината на растението е Нова Гвинея, Малукските острови и Филипините. По време на колониалната експанзия обаче местообитанията на хлебното дърво се разширяват значително - сега се среща в 90 страни в Южна и Югоизточна Азия, Централна Америка, Африка и Карибите.
„Хлебното дърво е пренебрегван и недостатъчно използван вид, който е доказал, че е относително устойчив в нашите прогнози за изменението на климата. Това е добра новина, защото някои от другите основни продукти, на които разчитаме, не са толкова устойчиви“, пише климатологът. Професор Даниел Хортън от Северозападен университет на Илинойс.
За родина на растението се смятат Нова Гвинея, Молукските острови и Филипините. По време на колониалната експанзия обаче местообитанията на хлебното дърво се разширяват значително – сега се среща в 90 страни в Южна и Югоизточна Азия, Централна Америка, Африка и Карибския басейн.
„Плодовете на хлебното дърво са пренебрегван и недостатъчно използван вид, който е доказал, че е относително устойчив в нашите прогнози за изменението на климата. Това е добра новина, защото някои от другите основни продукти, на които разчитаме, не са толкова устойчиви“, пише професорът климатолог Даниел Хортън от Северозападния университет на Илинойс.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Politico: Световната продоволствена криза е на път да се задълбочи
