Древните източници – от Катон Стари до Плиний и Вергилий – нееднократно са разказвали в своите произведения за значението на лозарството и винарството в Рим. Виното и водата са двете най-консумирани течности във Вечния град.
Още: Убийствена бактерия се завръща с бясна скорост и заплашва с нова световна здравна криза
Още: Това е ензимът, който може да изтрие лоши спомени от мозъка
Виното можело да е отлежало, въпреки че Плиний споменава, че твърде старото било горчиво и имало неприятен вкус. Като цяло и плебсът, и аристокрацията вярвали: тази напитка е жизненоважна за всеки човек. Затова цената за него била съвсем демократична.
С разрастването на империята се разширявали и традициите на винарството: във всички завоювани територии, от Юдея до Британия, римляните засаждали лозя и запознавали местните с любимата си напитка.
В резултат в някои провинции (Галия и Германия) този бизнес заинтересовал представители на местното население и почти изцяло преминал в техни ръце. Сортовете грозде в различните провинции се различавали, но сладкото бяло вино със златист цвят било по-ценено.
Още: Важно откритие, свързано с египетския фараон Рамзес Трети
Още: Ново откритие: Птичите песни съдържат елементи, подобни на буквите
От произведенията на древните автори ние грубо си представяме технологията на производство. Подобно на своите предшественици – ханаанците, асирийците, египтяните и гърците – римляните избирали глинени съдове – долиум – за отлежаване и последващо съхранение.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Изумително: Човешките клетки могат да чуват
Още: Учени разкриха тайната на "космати" средновековни книги от Франция
Долиумите се споменават за първи път в произведението „За земеделието“ (De agri cultura) на Катон Стари. Авторът описва своеобразната форма на съдовете: те нямали плоско дъно, а заострено. Долиумите можели да стоят само в поставка или заровени в земята.
Авторите на новото изследване, публикувано в списание Antiquity, се опитали да изяснят дали формата на съда е влияела върху вкуса и мириса на виното. За да направят това, те провели сравнително проучване на римски долиуми и съвременни съдове за производство на вино.
В съвременното масово винарство се използват предимно метални съдове. Очевидно в глинен съд процесът на ферментация протича по различен начин, отколкото в метален. Но авторите на работата твърдят, че въпросът е не само и не толкова в материала на съда, колкото във формата му.
Още: Хаосът и божественият ред: кои са Хедаму и Илуянка от хетските митове
Още: Чиксулубският астероид унищожил динозаврите, но дал тласък на живота в океана
Решаваща роля според учените играе тясното дъно на долиума. То ограничава контакта на твърдите гроздови частици (лежащи на дъното) със зреещото вино, като увеличава срока на неговото съхранение и му придава красив златисто-оранжев оттенък, високо ценен в древни времена.
Изследователите проведоли експерименти и стигнали до следното заключение: чрез заравяне на долиумите в земята може да се регулират температурата и рН, което допринася за образуването на повърхностни дрожди и химическо съединение, наречено сотолон. То придава на виното леко пикантен вкус с аромат на препечен хляб и гръцки орехи.
За разлика от металните контейнери, използвани в съвременното промишлено винопроизводство, глинените съдове са порести, което позволява на съдържанието да се окисли леко по време на процеса на ферментация. Богатата на минерали глина създава усещане за сухота в устата, което очевидно се е харесвало на римляните – и им е давало поводи да не се ограничават в консумацията.
Учените разказват, че чрез регулиране на формата, размера и състава на глината в долиума, както и методите за съхранение, римските винопроизводители можели да променят вкуса на крайния продукт. Всеки детайл е имал значение, чак до състава на почвата, в която били заравяни долиумите. Да отбележим, че в началото на II век от н.е. винопроизводителите на империята започнали да доставят своя продукт в други региони – протичал обмен. И виното вече не се транспортирало в нестабилните долиуми, а в бъчви.
Авторите на изследването са открили само един вид съд, подобен на долиум, който днес се използва в производството на вино. Това са квеври – те се използват за приготвяне на гроздова напитка в Грузия от хиляди години.