Маите вярвали, че всеки ден от календара Цолкин е специален и има определено влияние върху събитията. Жреците на древните хора, „пазители на деня“, гледали календара, за да предскажат бъдещето. То и досега продължава да смущава човечеството.
2012 г. бе белязана от смъртта на гигантската галапагоска костенурка Самотния Джордж, кацането на марсохода Curiosity на Червената планета и скачането на Феликс Баумгартнер от ръба на Космоса. Освен това беше и годината на най-големия антиапокалипсис в историята, защото на 21 декември не настъпи краят на света – в деня, когато древните маи уж са го предсказали, пише IFLScience.
Всъщност древните хора не са правили подобни прогнози. Някои археологически находки показват, че цивилизацията на маите е очаквала светът да съществува вечно. Техният календар обаче завършил в края на 2012 г., което доведе до разпространението на лъжливата представа за края на света.
Свърши ли календарът на маите?
Маите, подобно на нас, разделят течението на времето на повтарящи се периоди. Тези календари се състояли от цикли, синхронизирани по различни начини. От своя страна техните комбинации образували нови, по-дълги цикли. Тази мезоамериканска календарна система се разпространява в целия регион от 1100 г. пр.н.е.
Но за да не се броят векове и хилядолетия, календарът на маите се състоял от две взаимосвързани системи, известни като Хааб, който се състои от 365 дни, и 260-дневния Цолкин.
Всяко дълго изчисление се състояло от 5126 години и било разделено на 13 равни отрязъка от приблизително 394 години. Маите са започнали броенето на последното Велико летоброене на 11 август 3114 г. пр.н.е., което означава, че 13-ата част от този цикъл трябвало да завърши на 21 декември 2012 г.
Календарът на маите е подобен на нашия по това, че краят на едно дълго броене веднага е последван от началото на следващото. Освен това никакви археологически източници не показват, че древните хора са възприемали времето като нещо, което някога ще свърши, особено когато завърши определен цикъл.
Но през 1987 г. писателят Хосе Аргуелес публикува книга, в която погрешно тълкува календара на маите като обратно броене до края на времето. Това предизвиква разпространението на теорията за апокалипсиса на маите в целия тогавашен, а на места и в съвременния свят.
Пророчеството на Тортугеро
Тортугеро, древно светилище или гробница, датира от VII век сл.Хр. Предполага се, че е посветена на местен владетел в южния мексикански щат Табаско. Докато разкопавали обекта, изследователите се натъкнали на надпис, известен като Tortuguero Monument 6, съдържащ загадъчна препратка към 13-о число от календара на маите.
Това е единствената значима препратка към края на Дългото броене, открита някога, текстът никога не е бил напълно интерпретиран, отчасти защото някои от глифовете са избледнели. Но останалите фигури споменават завръщането на Болон Йокте, бог на маите, свързан с войната и сътворението.
През 1996 г. археолозите Дейвид Стюарт и Стивън Хюстън публикуват приблизителна интерпретация на текста, която наричат „Пророчеството на Тортугеро“. Въпреки че двамата никога не са казвали, че надписът предсказва края на света, работата им била уловена от привърженици на идеята за апокалипсиса на маите, подхранвайки истерията около края от 2012 г.
При повторния анализ на паметника Тортугеро няколко години по-късно Стюарт и Хюстън стигнали до извода, че надписът вероятно не се отнася до някакво събитие след края на Дългото броене, а просто документира освещаването на светилището на 11 януари 669 г. Казват, че писарят е идентифицирал датата, като е броил назад от 13-ия Бактун.
И така, в какво са вярвали маите?
Маите напълно са очаквали с края на предишния Бактун да започне нов. Никакъв съден ден, никаква планетарна катастрофа и със сигурност никакви извънземни спасители не се споменават в нито един от техните оцелели артефакти – и те не се съмнявали, че слънцето ще изгрее както обикновено на 22 декември 2012 г.
За щастие изследователите откриха окончателно доказателство за продължаването на живота, какъвто го познаваме, точно навреме, за да успокоят умовете на хората. През май 2012 г. археолози в Ксултун, Гватемала, откриха най-старите и пълни астрономически таблици на маите, откривани някога. Тези календари обхващали най-малко 7000 години в бъдещето, което още веднъж доказва, че календарът на маите не е завършил през 2012 г.
Подобно на всички други системи за отчитане на времето на маите, новооткритите календари вероятно представляват цикли, които се повтарят. С други думи, древната цивилизация, която е синоним на апокалиптичните предсказания, всъщност е смятала, че краят на света никога няма да настъпи.
