Вероятно сте чували за свитъците от Мъртво море и сте виждали маската на Тутанкамон. Но още по-добре ще бъде да научете техните предистории. Ето шест емблематични артефакта от древния свят според списание Discover.
Вилендорфската Венера
Възраст: Около 30 000 години, открита в Австрия. Намира се в Природоисторическия музей във Виена.
Източник: MatthiasKabel / CC-BY 2.5
Ниска, дебела и на около 30 000 години, Венера от Вилендорф е женска фигура от ледниковия период. Високата 10 сантиметра статуетка има ясно изразени гърди, седалищни части, корем и срамни устни, но липсват черти на лицето. Плитки или може би плетена шапка покриват главата ѝ, а петна от пигмент предполагат, че жълто-кафявият варовиков артефакт някога е бил боядисан в червено.
Археолозите са открили статуетката през 1908 г. при разкопки край австрийското село Вилендорф в провинция Долна Австрия. През XX и XXI век там са провеждани и други разкопки с все по-добри методи, които разкрили две по-малко известни фигурки на Венера и стотици каменни инструменти.
В цяла Европа са изплували близо 200 подобни статуетки на възраст между 23 000 и 40 000 години. Въпреки че съвременните учени наричат тези артефакти Венери на името на римската богиня на любовта и плодородието, действителните скулптори са живели най-малко 20 хилядолетия преди класическия Рим.
Не е ясно защо хората от ледниковия период са направили тези фигурки – изследователите предполагат, че те са служили като символи на плодородието, автопортрети или дори порнографски предмети. Във всеки случай предполагаемият сексапил не издържа в наши дни: по 5-точкова скала от непривлекателна до изключително привлекателна Вилендорфската Венера е получила средна оценка от 0,14 в изследване от 2011 г. сред 161 студенти.
ОЩЕ: Учените разбраха откъде е родом най-известната палеолитна Венера
Олмекски гигантски глави
Отпреди около 3400 години, крайбрежието на Персийския залив, Централна Америка. Днес се намират в няколко мексикански музея, включително Националния музей по антропология в Мексико Сити.
Maribel Ponce Ixba / CC BY 2.0
Понякога наричана културата майка на Мезоамерика, цивилизацията на олмеките изгрява от блатистите гори на крайбрежието на Мексиканския залив около 400 и 1400 г. пр.н.е. Повече от две хилядолетия по-късно, през 1862 г., фермер, който копаел същата земя, ударил огромна каменна глава. Тя била първата от 17 подобни, смятани за изображения на олмекски владетели.
Внушителните статуи са високи между 1,50 и 3 метра, като всяка тежи повече от пораснал слон. Те изобразяват мрачни мъже с бадемовидни очи, плоски носове и пухкави устни. Но всяка глава има уникална визия, изражение и прическа, подкрепяйки идеята, че издяланите камъни изобразяват определени водачи.
Първото случайно откритие е направено в Трес Сапотес в подножието на планината Тукстлас, откъдето произхожда базалтовият камък, използван за изработката му. Но по-късно археолозите открили повечето от главите на близо 100 километра от източника на базалт, в древните столици Сан Лоренцо и Ла Вента. Остава неясно как олмеките са транспортирали тези масивни камъни. Няколко глави, изглежда, са били счупени и погребани отдавна, което кара археолози да смятат, че древните хора умишлено са унищожавали старите статуи, когато новите владетели вземали властта.
ОЩЕ: Откриха неизвестни скулптури на тайнствените олмеки
Погребалната маска на Тутанкамон
Отпреди 3300 години, Ново царство на Египет. Сега се намира в Египетския музей в Кайро.
Bjørn Christian Tørrissen / CC BY-SA 3.0
При думата „фараон“ повечето хора си представят погребалната маска на Тутанкамон. 24-фунтовата маска покривала увитата мумия на египетския цар, починал през 1323 г. пр.н.е. на 19 години, след като управлявал само 10 години. Масивната златна основа блести с лапис лазули, тюркоаз и други полускъпоценни камъни. В долната част стърчи брада, а на челото са изобразени лешояд и кобра, божества, които заедно символизират обединението на Долен и Горен Египет.
Маската се появява отново в съвременния свят през 1922 г., когато британският археолог Хауърд Картър открива почти непокътнатата гробница на цар Тут в Долината на царете. През вековете съвременни и древни грабители са опразнили повечето египетски царски гробници и гробната камера на Тут била първата, която разкрила феноменалното богатство, което фараоните вземали със себе си в гробниците.
ОЩЕ: За кого е била предназначена маската на Тутанкамон и къде е Нефертити?
Розетският камък
Отпреди 2200 години, древният египетски град Розета. Сега се намира в Британския музей.
Hans Hillewaert / CC BY-SA 4.0
Честно казано, Розетският камък е доста скучно четиво, указ, издаден през 196 г. пр.н.е., утвърждаващ божествения култ към Птолемей V на първата годишнина от неговата коронация. Но посланието на черната плоча е издълбано три пъти на различни езици: старогръцки, египетски йероглифи и демотическа писменост. Това позволило дешифрирането на египетските йероглифи, което отключило всички писания на древната цивилизация.
Открит през 1799 г. от френски войници по време на кампанията на Наполеон в Египет, артефактът се озовал в Лондон, след като британските войски победили французите през 1801 г. Древногръцкият бил разбран, така че учените и обществеността веднага видели потенциала на камъка за дешифриране на йероглифите. Но ще минат още 20 години, преди Жан-Франсоа Шамполион успешно да разбие кода.
Реликвата е най-популярният предмет в Британския музей днес, въпреки че около една трета от нея липсва, изтрита през вековете. Текстът обаче вече е известен, тъй като други паметници носят същия указ.
ОЩЕ: Как Розетският камък отключи древни текстове
Теракотената армия
Отпреди 2200 години, провинция Шанси, Китай. Сега се намира в Музей на мавзолея на император Цин Шъхуан.
Gerd Eichmann / CC BY-SA 4.0
Представете си, че строите гробница повече от 30 години – подхранвани от неограничена сила и ресурси. Дори тогава вашият мавзолей едва ли ще може да се сравни с комплекса, поръчан от Цин Шъхуан, първия император, управлявал обединен Китай от 210 до 221 г. пр.н.е. Според древни китайски текстове на обекта са работили повече от 700 000 работници, а той се простира на 22 квадратни мили (35,406 кв. км).
Мавзолеят включва статуи на танцьори и акробати, украсени със злато карети и бронзови водолюбиви птици в диорама. Но може би най-известен е с Теракотената армия – хиляди глинени воини в реален размер, подредени във военна формация. През 1974 г. фермери, копаещи кладенец, откриват първата статуя. Оттогава три големи разкопки са открили още 2000 воини, въпреки че други 6000 остават погребани. Всяка статуя, изглежда, изобразява реален войник с индивидуална прически, шапка, туника, окосмяване по лицето и истинско бронзово оръжие, което остава забележително остро и до днес. Дори ушите на воините са уникални според изследване от 2014 г. в Journal of Archaeological Science.
ОЩЕ: Подземната армия: 8000-те теракотени воини
Свитъците от Мъртво море
Отпреди около 2000 години, бреговете на Мъртво море на Западния бряг и Израел. Сега се намират в Израелския музей, Йерусалим.
Israel Museum / Public Domain
През 1947 г. Мухамед ед-Диб (Мухамед Вълка), бедуински пастир, тръгва да търси заблудена коза покрай скали на брега на Мъртво море. Това, което започва като преследване на коза, довежда до едно от най-големите археологически открития на ХХ век: В тясна пещера Ед-Диб открива глинени делви, пълни с древни свитъци – първият от близо 1000 окъсани текста, написани между 300 г. пр.н.е. и 70 г. от н.е.
Около 230 от свитъците преписват истории от еврейската Библия или Стария завет на християнството – въпреки че тези копия вероятно предхождат Библията. Останалите съдържат други религиозни текстове, като молитви, химни и правила. Въпреки че е написан предимно на иврит, архивът съдържа и по-стар палеоеврейски, няколко арамейски диалекта, гръцки, латински и арабски.
През годините археолозите са открили много повече свитъци от 12 пещери близо до първата находка и няколко по-отдалечени места. Благодарение на условията на солената пустиня някои свитъци са останали непокътнати. Но повечето са съсипани, представлявайки повече от 25 000 къса пергамент и папирус. Подобно на пъзел – с безброй липсващи части – фрагментите са старателно сглобени чрез съпоставяне на почерк и материали. В бъдеще секвенирането на ДНК може да помогне, тъй като много свитъци са направени от животински кожи. Методът успешно е съпоставил фрагменти с един и същи произход.
От това, което може да се прочете, изследователите спорят за авторите на свитъците. Някои казват, че текстовете идват от различни източници; други ги приписват на еврейска секта, живяла около 12-те пещери през първи век от н.е.
ОЩЕ: Изгубен фрагмент от Кумранските ръкописи 60 години висял в рамка на стена
