Наскоро учени успяха да разчетат писмо, което близо 500 години не можеше да бъде дешифрирано. То е написано от император Карл V с шифър, познат само на него и на неговия посланик във Франция. Оказва се, че в писмото си императорът на Свещената Римска империя изразява загриженост от слухове за подготвян срещу него заговор – това откритие хвърля светлина върху поредица от военни конфликти, в които Франция се противопоставя на Испания.
Това обаче не е единственото писмо, което е трудно за дешифриране – на разположение на учени и колекционери все още има документи с мистериозни символи, чието значение никой не знае. Ако те бъдат дешифрирани, е напълно възможно да бъдат разкрити най-мистериозните престъпления и дори да бъдат намерени съкровища. Нека да разгледаме някои известни кодирани писма.
Писмата на Зодиака – най-загадъчния убиец
Един от най-мистериозните незаловени престъпници на миналия век е убиец, който нарича себе си Зодиака. Той става известен в САЩ със своята жестокост, цинизъм, както и активна комуникация с пресата, адвокати, полицаи и общественици. Освен останалото маниакът многократно настоява съобщенията му да бъдат публикувани под заплахата от масови убийства.
Най-известният фоторобот на Зодиака (San Francisco Police / Public Domain)
През 2020 г. международен екип от математици и двама софтуерни разработчици успяха да дешифрират послание на легендарния сериен убиец Зодиака. Съобщението било получено в редакцията на San Francisco Chronicle преди повече от половин век, през ноември 1969 г.
Дейв Оранчак се трудил повече от 14 години, за да разгадае шифъра – той направил първите си опити да разбере съобщението още през 2006 г. Писмото на серийния убиец до San Francisco Chronicle е наречено Z-340, защото съдържа 340 знака. То е получено в редакцията около две седмици след телевизионното шоу на Джим Дънбар, посветено на Зодиака.
Писмото Z-340 на Зодиака, изпратено до San Francisco Chronicle на 8 ноември 1969 г. и дешифрирано на 3 декември 2020 г. / Public Domain
Предаването било поискано от анонимен, представил се като Зодиака. По време на предаването той се обадил, представяйки се като Сам, и казал, че е болен, че има нужда от помощ и не иска да попадне в газовата камера. По-късно се оказало, че се е обадил пациент от клиника за душевно болни, който няма нищо общо с убийствата. Този факт изиграл ключова роля при дешифрирането на писмото. Оранчак предположил, че Z-340 е пермутационен шифър. Той многократно прекарал текста през програмата за декодиране, когато един ден, сред пълни глупости, се откроила фразата „Не бях аз в телевизионното шоу“. Освен това по-надолу в текста думата „рай“ (paradise) била написана с типична за Зодиака грешка – PARADICE.
По-нататъшният процес бил въпрос на техника. Оказало се, че буквите са подредени в блокове от шифрован текст по определен начин. След няколко частично успешни опита екипът от ентусиасти успял да разчете съобщението. Цялата трудност се състояла в това, че сред трите блока имало няколко думи, които умишлено били оставени некриптирани, а на едно място от шифъра била допусната грешка по време на кодирането. Текстът на съобщението може грубо да се преведе по следния начин:
Надявам се, че сте се забавлявали много, опитвайки се да ме хванете. Не бях аз в телевизионното шоу. Което ни връща към въпроса за мен. Не ме е страх от газовата камера, защото това [смъртното наказание] ще ме прати в рая още по-рано. И защото сега имам достатъчно роби, които ще работят за мен. А останалите няма да имат нищо, когато попаднат в рая. Затова се страхуват от смъртта. Но аз – не: знам, че новият ми живот ще бъде лесен в рая. Смъртта.
Дейвид описва подробности за разгадаването на шифъра в специално видео:
Оранчак е софтуерен разработчик и дизайнер от Вирджиния, САЩ. В един момент започва да му помага Сам Блейк, приложен математик от Австралия. Третият член на екипа, разбил шифъра, е белгиецът Ярл ван Ейке. Хобито му е програмирането, в което проявява забележителен талант. По-специално той създава декодиращата програма, с помощта на която Оранчак анализира посланието на Z-340.
Ентусиастите незабавно изпратили резултатите от работата си в офиса на Федералното бюро за разследване на САЩ (ФБР) в Сан Франциско. След щателна проверка агенцията потвърдила коректността на дешифрирането.
Освен това, след горното писмо, Зодиакът започнал да води сметка – последната известна бележка отбелязва: „Аз = 37, полицията = 0“ (ME = 37 SFPD = 0). От което често се заключава, че общият брой на жертвите на Зодиака е 37 души, въпреки че официално са потвърдени седем, още двама оцеляват.
Сред писмата си Зодиака няколко пъти изпраща шифровани. Той обещава, че като ги разреши, полицията лесно може да го залови. Първият му шифър се състоял от три части, изпратени до различни местни вестници. Калифорнийски учител и съпругата му го разбили за по-малко от седмица.
Дешифрирането от Доналд и Бети Хардън, август 1969 / Public Domain
Вторият код се оказал по-труден – Z-340 е разгадан след цели 51 години. Има и трети: само един ред от 13 знака в писмо от 1970 г. след фразата „Моето име е...“. Досега никой не е успял да го разгадае.
Съкровището на Бийл – криптограми, криещи тайната на несметно богатство
Шифрите на Бийл са три криптограми, едната от които разкрива местоположението на заровено съкровище от злато, сребро и скъпоценни камъни, оценявано на над 43 милиона долара. Първата шифрограма (неразгадана) описва местоположението, втората (дешифрирана) описва съдържанието на съкровището, а третата (неразгадана) изброява имената на собствениците на съкровището и техните близки.
Криптограма № 1 – мястото на съкровището (Historicair / CC BY-SA 3.0)
Историята на трите криптограми води началото си от брошура от 1885 г. със заглавието The Beale Papers, която описва подробно съкровище, заровено от човек на име Томас Дж. Бийл на тайно място в окръг Бедфорд, Вирджиния, около 1820 г. Бийл поверява кутия с криптираните съобщения на местен кръчмар на име Робърт Морис и след това изчезва, за да не бъде видян никога повече.
Според легендата ханджията отворил кутията 23 години по-късно и след още десетилетия дал трите шифровани текста на приятел, преди да умре. След това приятелят прекарал следващите двадесет години от живота си, опитвайки се да дешифрира съобщенията, и успял да разчете само едно от тях, което съдържа подробности за заровеното съкровище и общото му местоположение. След това неназованият приятел публикувал и трите шифрограми в брошура, пусната за продажба през 80-те години на XIX век.
Криптограма № 2, дешифрирана – съдържанието на съкровището (Historicair / CC BY-SA 3.0)
След публикуването на брошурата са направени няколко опита да се дешифрират другите две криптограми и да се намери съкровището, но всички опити завършили с неуспех.
Криптограма № 3 – имената и адресите на наследниците (Historicair / CC BY-SA 3.0)
Има аргументи, че цялата история е измама, включително съществуването на Томас Дж. Бийл. Като вероятен автор на брошурата е сочен дори писателят Едгар Алън По заради интереса му към криптографията. През 1843 г. той използвал криптограмата като сюжетно средство в разказа си „Златният бръмбар“. Освен това през 1820 г. той живеел в Ричмънд, Вирджиния, по време на предполагаемите срещи на Бийл с Морис.
Брошурата The Beale Papers / Public Domain
Но изследванията и фактите опровергават авторството на По. Той умира през 1849 г., много преди Документите на Бийл да бъдат публикувани за първи път през 1885 г. В брошурата се споменава и Гражданската война в САЩ, започнала през 1861 г. Уилям Паундстоун, американски писател и скептик, провежда стилометричен анализ на памфлет за книгата си от 1983 г. „Най-големите тайни“ и открива, че прозата на По се различава значително от граматичната структура, използвана от автора, написал Документите на Бийл.
Случаят „Тамам Шуд“ – никому неизвестният човек от плажа Съмъртън
На 1 декември 1948 г. на плажа Съмъртън в предградията на австралийския град Аделаида е открито тялото на 40 – 50-годишен мъж, висок около 180 сантиметра. Въпреки топлото време, той бил облечен в плетен пуловер и двуредно сако. Всички етикети по дрехите му били отрязани, а в джобовете му имало билети за градския влак и автобус, кутия дъвки, пакет цигари, кутия кибрит и четка за коса. Той нямал портфейл, паспорт или други документи.
Мястото, където е открит мистериозният труп от Съмъртън. Случаят е известен като „Тамам Шуд“ (Australian police / Public Domain)
Но в секретния джоб на панталоните му полицията открила парче от страница от рядко издание на Омар Хаям с думите Tamam Shud („Тамам Шуд“; в превод от фарси – „завършен“). По-късно била намерена книгата, от която бил откъснат този лист. От вътрешната страна на корицата ѝ имало шифрован надпис, чието значение остава неизяснено и до днес.
Надпис на гърба на „Рубайят“ от Омар Хайям, смятан за шифровано съобщение (Australian police / Public Domain)
Причината за смъртта на Човека от Съмъртън не била установена. По тялото му нямало следи от насилие, но в стомаха му имало кръв, поради което експертите предполагат, че е бил отровен или се е отровил сам. Самоличността му остава неизвестна. След неуспешни опити да се установи кой е починалият, включително с помощта на методи за снемане на пръстови отпечатъци, той е погребан в гробището в Аделаида през 1949 г. под надгробен камък, на който е написано: „Тук лежи неизвестен мъж, открит на плажа Съмъртън“.
Надгробната плоча на неизвестния мъж от Съмъртън (Bletchley / Public Domain)
През юли 2022 г. изследователи от Австралия и САЩ заявиха след ексхумация на останките, че са успели да идентифицират Човека от Съмъртън. Повече от седемдесет години остава неизвестно кой е починалият и как е починал. Според една от версиите той може да е бил шпионин от СССР или Източна Европа. Но анализът на ДНК, извлечена от косата на Човека от Съмъртън, установил, че той е електроинженер от Мелбърн на име Карл Уеб. Според BBC той може да е попаднал в предградията на Аделаида в опити да върне бившата си съпруга.
Но дори и изследователите да са успели да идентифицират Човека от Съмъртън, остава неясно защо е умрял, дали смъртта му е била насилствена и ако е така, кой го е убил. Остава неизвестно и съдържанието на кодираното съобщение от книгата. Това означава, че случаят „Тамам Шуд“ все още не е разкрит.
Бележките на Рики Маккормик – писма от жертва на неизвестен убиец
През юни 1999 г., 72 часа след като един човек е обявен за изчезнал, е намерено тялото му в царевична нива в Мисури. Странното било, че трупът се разложил по-силно, отколкото трябвало за толкова време. По време на смъртта си 41-годишният Рики Маккормик имал две шифровани бележки в джобовете си. Той бил безработен с незавършено образование и живеел от социални помощи.
Бележките на Рики Маккормик (Federal Bureau of Investigation / Public Domain)
Маккормик също излежал присъда за изнасилване на непълнолетна. За последен път той бил видян жив пет дни преди тялото му да бъде намерено – когато отишъл за рутинен преглед в болницата Форест Парк в Сейнт Луис. Нито звеното за криптоанализ на ФБР, нито Американската криптоаналитична асоциация успели да дешифрират бележките и ги направили публични 12 години след убийството.
Следователите смятат, че мистериозните бележки са написани около три дни преди убийството. Роднините на Маккормик твърдели, че той използвал тази техника за кодиране на съобщения от детството си, но за съжаление никой от тях не знаел ключа към този шифър.
Криптограмата на Оливие Левасьор – съкровището на прочутия пират
Оливие Левасьор (ок. 1688 – 7 юли 1730) е френски пират, известен с прозвището La Buse (Мишелов) заради бързината и безмилостността, с които винаги атакувал. Той се прочул и с твърдението, че е укрил едно от най-големите съкровища в пиратската история, оценявано на над £1 милиард, и е оставил криптограма с улики за местонахождението му.
В кариерата си на пират Левасьор заедно с Джон Тейлър, Джаспър Сигър и Едуард Ингланд извършили един от най-големите удари: залавянето на големия португалски галеон Nossa Senhora do Cabo или Virgem do Cabo, който бил натоварен със съкровища, принадлежащи на епископа на Гоа, наричан още „патриарха на Португалска Индия“, и вицекраля на Португалия. Двамата били на борда и се завръщали у дома в Лисабон.
Плячката се състояла от слитъци злато и сребро, сандъци със златни гвинеи, диаманти, перли, коприна, предмети на изкуството и религиозни предмети от катедралата в Гоа, включително Огнения кръст на Гоа, изработен от масивно злато и инкрустиран с диаманти, рубини и изумруди. Той бил толкова тежък, че били необходими трима мъже, за да го пренесат до кораба на Левасьор. Всъщност съкровището било толкова огромно, че пиратите не си направили труда да ограбят пътниците на кораба, както правели обикновено.
Когато плячката била разделена, всеки пират получил златни гвинеи на стойност поне £50 000, както и по 42 диаманта. Сигър умрял, докато плавали за Мадагаскар да разделят плячката. Левасьор и Тейлър разделили останалото злато, сребро и други предмети, като Левасьор взел златния кръст.
Левасьор е заловен близо до Форт Дофин, Мадагаскар, след което е отведен в Сен Дени, Реюнион, и обесен за пиратство в 17:00 часа на 7 юли 1730 г.
Легендата разказва, че докато стоял на ешафода, преди да бъде обесен, Левасьор хвърлил в тълпата огърлицата си, съдържаща 17-редова криптограма, с думите: „Намерете съкровището ми, който може да го разбере!“. Огърлицата била изгубена, но след това иманяри я намерили и се опитали да дешифрират криптограмата с надеждата нейното решение да ги отведе до съкровището.
Криптограмата, приписвана на Оливие Левасьор (Bibliothèque Nationale / Public Domain)
През 1947 г. англичанинът Реджиналд Круз-Уилкинс изучавал документа, но разгадаването на криптограмата се оказало много по-трудно, отколкото първоначално се смятало. Ранните писания на Круз-Уилкинс показват, че кодът може да се основава на масонски символи. Круз-Уилкинс твърди, че е открил връзки със зодиака, ключовете на Соломон и дванадесетте подвига на Херкулес. Различни задачи, представящи подвизите на Херкулес, трябвало да се изпълняват в строг ред. Съкровището се намирало някъде под земята и към него трябвало да се подхожда внимателно, за да не се наводни. То трябвало да бъде защитено от приливи и отливи, което изисквало изграждането на дига, и трябвало да се подходи от север.
Надгробната плоча на пирата Оливие Левасьор, Сен Пол, Реюнион (Tonton Bernardo / CC BY-SA 3.0)
До смъртта си в Реюнион Круз-Уилкинс търсил и копал на остров Мае. В една пещера, освен стари оръжия, няколко монети и пиратски ковчежета, не намерил нищо. Той починал на 3 май 1977 г., преди да успее да разбие последното парче от кода. Синът му Джон, учител по история на Сейшелските острови, все още търси съкровището. Той стигнал до заключението, че след като е използвал най-модерното оборудване, трябва „да се върне към стария метод, [да проникне] в съзнанието на този човек“, като твърдял, че му остават два от подвизите на Херкулес.
ОЩЕ: Откриха къде се е скрил един от най-кръвожадните пирати на XVII век
