Националният природонаучен музей на БАН отбелязва своя 130-годишен юбилей на 9 април, съобщиха от БАН.
Още: Лекари предупреждават за опасностите, които крият скрежините за малките деца
Още: Медицински пробив: Имплантираха изкуствено сърце в гърдите на мъж (ВИДЕО)
Основан през 1889 г., когато Княз Фердинанд представя своите колекции от препарирани птици, бозайници и пеперуди, днес музеят е най-богатият от природонаучните музеи на Балканския полуостров с почти милион и половина музейни единици - образци от световното природно наследство.
При преструктурирането на Българската академия на науките през 1947 г., музеят е между първите институции, които влизат в състава на академията, а три от академичните институти – Зоологически, Ботанически и Геологически се създават на негова основа.
Като научна институция в състава на БАН, музеят е единствен или основен изследователски център за България в областта на биоспелеологията и проучването на прилепната фауна, ентомологията, херпетологията, палеонтологията на гръбначните животни, археозоологията, опазването на фауната.
Още: Археолози откриха древното пристанище на Асини под вълните на Гърция
Още: Археолози изследваха мистериозен кръг, който е много по-стар от Стоунхендж
Учените от музея са сред създателите на редица научни направления у нас: ентомология, аранеология (науката за паяците), акарология (сухоземни акари), ихтиология, херпетология, орнитология и палеоорнитология, биоспелеология, палеонтология и eволюция на неогенската мегафауна. Безспорен научен принос със световно значение са изследванията на зоолозите, палеонтолозите и ботаниците от НПМ-БАН, довели до откриването и описването на около 350 нови за науката таксони на съвременни и изкопаеми безгръбначни и гръбначни животни и растения от цял свят.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Храна, създадена в лаборатория: Идва в магазините по-скоро от очакваното
Изследователите от музея ежегодно участват като презентатори в събития за популяризиране на науката като Европейска нощ на учените, Софийски фестивал на науката, Международна нощ на прилепите, RATIO, Европейска нощ на музеите. Там те представят пред най-широка публика темите, по които работят и резултатите от своите изследвания.
