Хората с диабет тип 1 или тип 2 трябва да са изключително внимателни и да продължат да спазват стриктно мерките за социално дистанциране и хигиена. Още по-бдителни трябва да са тези, които освен проблем с кръвната захар имат и затлъстяване, пише 24 часа.
За диабетиците рискът да се заразят с вируса е колкото при всеки друг. Но за тези, които заболеят, е по-висок рискът от усложнения. Особено ако кръвната захар не е държана в определените граници. „Рискът от по-тежка инфекция може да бъде намален чрез добър гликемичен контрол“, съветва проф. д-р Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология “Академик Иван Пенчев”. За целта са важни спазването на назначената от специалист терапия и още по-стриктното проследяване дали тя постига нужния контрол на захарта.
Още първите по-големи проучвания за коронавирусната инфекция в света показват, че около 25% от хората, които стигат до болнично лечение с COVID-19, са имали диабет. Водещата причина за големия процент тежко боледуване според всички изследователи от тогава до сега е, че високата кръвна захар отслабва имунната система и тя по-трудно се бори с инфекциите Това е установено още преди новия вирус – диабетиците са по-уязвими и при грип и всички възпалителни заболявания. Коварното при SARS-2, вируса, който причинява новата болест, е, че при диабет се наслагват рискове. Почти винаги диабетиците развиват като съпътстващи проблеми сърдечни или белодробни заболявания. А всяко от тях представлява и самостоятелен риск за по-лошо протичане на коронавирусната инфекция.
Преките наблюдения на лекарите в инфекциозните клиники показват, че COVID инфекцията може да изложи диабетиците на по-голям риск от кетоацидоза. Известна е като вкиселяване на кръвта – натрупване на високи нива на киселини, наречени кетони, за сметка на намаляване на алкалните молекули. Това състояние може да е много сериозно и да застраши живота. По-висок при диабетиците е и рискът от небалансирана свръхреакция на имунната система. Тя стои в основата на биологичен процес, който доби популярност като цитокинова буря и една от причините за последващ сепсис, т.нар. отравяне на кръвта. Освен тези проблеми с потенциално фатален изход има и десетки други, усложняващи лечението на диабетиците с коронавирусна пневмония. Затова ендокринолозите препоръчват стриктното спазване на личните мерки за избягване на заразата като водещата стратегия за хората с диабет до изчезване на вируса или откриване на ваксина или сигурно лечение. Според специалистите най-добрият начин да се избегне разболяване, е човек да остане вкъщи колкото може повече.
От проучванията досега става ясно, че диабет тип 1 е по-рисков от тип 2. В сравнение с не-диабетици хората с диабет тип 1 са в 3,5 пъти по-висок риск от фатален изход при новата болест. За хората с тип 2 лошата прогноза е приблизително два пъти по-вероятна. В първото изследване констатацията на инфекционистите беше придружена от коментари, че няма логика да е така. За разлика от тип 1 диабетът тип 2 често е придружен от други заболявания, обикновено се появява в по-напреднала възраст и може да бъде свързан с повишено телесно тегло. На тази база изглежда логично COVID да се свърже с по-тежко протичане.
Диабетолозите обаче имат хипотези защо не е така. За разлика от тип 2, хората най-често са диагностицирани с тип 1 в детска възраст. Така заболяването е подкопавало здравето на органите попродължително време. Колкото по-дълго човек живее с диабет, толкова по-вероятни са усложненията в съдовете, сърцето, бъбреците Друго възможно обяснение е автоимунният произход на едната разновидност на диабета. При тип 1 имунната система атакува клетките, които произвеждат инсулин, и в крайна сметка хормонът не се произвежда. При тип 2 диабета процесът не е автоимунен - тялото синтезира инсулин, но клетките са загубили чувствителност към него. Най-много привърженици има теорията, че крайният резултат зависи не толкова от времетраенето на диабета или същността му, а от нивото на глюкозата. Средно нивата на кръвната захар са по-високи при хора с диабет тип 1, отколкото при диабет тип 2 и се допуска, че това затруднява борбата с инфекцията.
