Стратегия за психично болните у нас има. Тя стои "на трупчета" в министерството на здравеопазването и само липса на политическа воля спира нейното пубиликуване за обществено обсъждане и реализиране. "Националната програма за психично здраве, която действаше до неотдавна, беше само документ, декларативен документ съчинен преди около 15 години." Това стана ясно от думите на проф. Дроздстой Стоянов, който е един от експертите по психиатрия към министерството на здравеопазването. През 2018г. е бил и национален консултант по темата за психичното здраве у нас и е участвал в разработването на въпросната Стратегия.
Повод отново да се заговори за грижата за психично болните е жестокото убийство в Пловдив от 13 ноември. 27- годишен мъж с психично разстройство уби майка си след побой. В основата му се оказа скандал за пари, твръди полицията. Според разказите на съседи, психичноболният мъж е държал тялото на убитата жена 10 дни, за да получи пенсията й. Можеше ли да се предотврати това убийство и да се реагира превантивно, за това се питаме след всеки подобен случай.
Лекари предупреждават отдавна, че няма кой да се грижи за психично болните у нас. Последният такъв апел можете да прочетете тук.
Ключът за реакция и превенция се съдържа в Стратегията за психично здраве - план за действие за следващите 8 години, който е изготвен и очаква своето реализиране от март тази година, категоричен е експертът. В нея са заложени конкретни препоръки от Европейската психиатрична асоциация, които са били отправени към страната ни още през 2018г. Текстовете са били обсъдени и на кръгла маса в Народното събрание. В подготвената Стратегия има заложени механизми като грижа за пациентите в общността, изграждане на мрежа от услуги, чрез които те да бъдат реинтегрирани в реалната си жизнена среда, програми за мобилна психиатрия, с които да се реагира при риск, и разкриване на редица малки клинични стационари в близост до населените места, които да могат да реагират бързо и ефективно при подобни кризи, обясни проф. Стоянов.
"За голямо съжаление, в този момент всички тези процедури и механизми не са направени", заяви той. "В момента единствената форма на грижа, регламентирана за този род пациенти, е в условията на болничните заведения. В голямата си част те са в много лошо материално състояние и/или са разположени в места, които не са предназначени за това да бъдат здравни заведения, като например, бивши казарми или манастири от рода на болниците в Карлуково и Курило и Раднево", каза той.
В какви условия живеят психично болните в психодиспансерите у нас, можете да прочетете и видите ТУК.
Кой следи за състоянието на психично болните като напуснат тези заведения? "На теория това трябва да е районен психиатър, но на практика това не се случва. Нещо повече, в Стратегията е заложено и предвидено да се осъществява от един мултидисциплинарен екип, който да може да наблюдава тези пациенти в реалната им среда и да ги подпомага както в тяхното лечение (приемане на лекарства), така и да ги наблюдава за кризисни интервенции. Това са ранна намеса, не винаги медицинска, в условия на заплашваща криза, както е бил случаят в Пловдив, и да го предотвратят, коментира експертът.
В повечето случаи на практика се получава, че сигнал за подобни кризи в момента трябва да подадат близките, които обаче са и жертви на подобни състояния.
"В момента липсата на Стратегия е изцяло политическа отговорност. Документът беше изготвен със заповед на министъра през март тази година, след нейно удължаване през юли, и е депозиран преди 2 седмици в министерството на здравеопазването. В прав текст ви казвам, че в момента дали тази Програма ще бъде осъществена и Стратегията ще бъде публикувана за обществено обсъждане, за да може да се коментира от всички специалисти, включително и семействата на пациентите, зависи изцяло от министерството на здравеопазването.", категоричен беше проф. Стоянов.
Оказва се, че проблемът не е в липсата на пари, а в това как да се разпределят едни 54 млн. евро от ЕК. "Има политически ангажимент от Европейската комисия да бъде отпусната сума от порядъка на 54 млн. евро, с които да се обезпечи изпълнението на Стратегията. За тях фигури в министерството на здравеопазването преговарят на най-високо ниво в Брюксел. Проблемът се състои в това, че представата на тези, които взимат решения, и политическата класа, е че тези средства трябва да бъдат инвестирани в строително-монтажни дейности. С други думи в ремонти и подобрение на съществуващата материална база за оказване на спихиатрични услуги от затворен тип. Нещо, което един колега, наричаше "институционализъм с човешко лице", абсолютно неприемливо за мен. Т.Е. пациенти, като този от Пловдив, обществото, движено от своя страх как да защити себе си, да ги затвори в изолирани места извън населените градове. Това не е решението. За цялата експертна група, написала Стратегията, тези средства трябва да бъдат усвоени за реорганизиране и преструктуриране на спихиатричната помощ.", категоричен беше бившият национален консултант по въпросите за психичното здраве у нас.
120 509 са регистрираните психично болни у нас. Това не е вярна статистика, коментира експертът."Тя обхваща само "епидемиологичния айсберг": онези пациенти, които са ефективно регистрирани, след обикновенно остър епизод на боледуване или са частично регистрирани в амбулаторната практира, защото ползват протоколи за отстъпка.", обясни проф. Стоянов.
