Състав на Софийски градски съд под председателството на съдия Албена Ботева, осъди столична болница да заплати на обезщетение за непозволена увреда в размер на 450 000 лева за увреда на плода и 40 хиляди лева за увреда на майката по време на раждането.
Бебето се е родило с тежки увреждания на здравето в тежко депресивно състояние, без спонтанно дишане, с единични глухи сърдечни тонове, генерализирана хипотония, арефлексия. Още в първите дни след раждането, детето получило гърчов синдром, отклонения в мускулния тонус и рефлексната дейност. Било е в кувиоз 15 дни, а в неонаталогичното отделение, където й била поставена диагноза „тежка асфикция при раждане, неонатален респираторен дистрес синдром, майчино - фетална инфекция, хипоксично- исхемична енцефалопатия“.След това животът на детето продължил с постоянно ходене на лекари свързано с тежкото здравословно състояние, характеризиращо се с тежки отклонения в неврологичния статус с ЕЕГ абнормалности и лош толеранс към хранене, съобщиха от czpz.org.
Извършвани били и множество рехабилитационни процедури, които били много болезнени. Сочи се, че физическото развитие на детето е забавено и на практика то е изцяло парализирано.
Майката също претърпяла болки и страдания свързани по време на раждането и след това, при което имало голяма кръвозагуба и в последствие анемия. Твърди от това да е последвала и тежка психична травма, която тя не е преодоляла.
Съдът установява, че съгласно т. 2.5 от глава ХХVІІ от Медицинския стандарт по Акушерство и гинекология, при приемането на родилката в стационара е следвало да се извърши Акушерска ехография. С това изследване се преценява големината на плода на главата му, състоянието на плацентата, срока на бременността, развитието на плода. След съпоставяне с измерените тазови диаметри на бременната се преценява възможността за спонтанно раждане или наличието на несъвместимост между главичката на плода и костния таз на бременната - пелвифетална диспропорция.
В случая, това изследване не е извършено.
Съгласно т. 2.6 от глава ХХVІІ от стандарта, при приемането в стационара е следвало да се направи прогноза на раждането, т.е. на базата на вагинален и ултразвуков преглед да се реши дали има условия за вагинално раждане, за индукция на раждането или за планово Цезарово сечение. В случая, прогноза за раждането не е направена.
Медицинската експертиза показва, че при наличието на пелвифетална диспропорция, спонтанното раждане е било невъзможно . Въпреки това е започната индукция за спонтанно (вагинално) раждане.
Наличието на пелвифетална диспропорция и високо положение на главичката са останали недооценени. Освен това е имало и мониторни данни за страдание на плода. Следователно случаят е бил спешен. Трябвало да се пристъпи към спешно Цезаровото сечение, в който случай е нямало да се стигне до тежката интрапартална асфиксия на плода и съпътстващото увреждане на бебето. Вместо това е предприета вакум-екстракция.
Съдът приема за несъмнено установено по делото, че поради поредица от нарушения (грешки) раждането е било твърде продължително (протрахираното).
Протрахираното раждане е довело до продължителна интранатална асфикция с развитието на хипоксично-исхемична енцефалопатия. Хипоксично-исхемична енцефалопатия е възникнала по време на протрахираното (твърде продължителното) раждане.
Съдът приема за установено също и твърдяното от ищцата нарушение, изразяващо се в приложение на метода на Кристелер(натискане по корема). Освен, че е бил неадекватен този метод е недопустим прийом в съвременното акушерство.
Съдът приема, че с поведението си лекарите са нарушили и т. 3.2. от глава XI от стандарта. Назначените изследвания не са били достатъчни и своевременни, за да бъде извършена правилна оценка на рисковете за бременната и плода, поради което и поведението е противоправно. Поведението е противоправно и тъй като не е предоставена медицинска помощ, която да е основана на утвърдени медицински стандарти за качество.
Увредата е резултат на извършените противоправни действия. Презумпцията за виновност не е била оборена по време на процеса., а деянието е извършено виновно.
Решението на съда не е окончателно и подлежи на обжалване пред Апелативен съд.
