Броят на заетите легла е само един от факторите, по които се определя коя част от страната в коя COVID зона попада. Това каза министърът на здравеопазването Асена Сербезова по време на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване.
Тя отговори на въпроса на бившия здравен министър на ГЕРБ Костадин Ангелов за формулата, по която се действа по плана за справяне с пандемията.
"В така наречения "план Петков" централна роля броят на заетите интензивни легла. При обявяването му голяма част от страната беше в светлозелено, а от тогава втора седмица броя на заетите интензивни легла не се е променил. Следвайки тази логика, това означава, че в момента са заети по-малко от половината реанимационни легла. И страната не трябва да е в тъмночервената зона", констатира Ангелов.
Министър Сербезова посочи, че данните му са коректни, но изчисленията за цветовете на картата се правят на базата на мултифакторен анализ.
"Това са потвърдени случаи от началото на пандемията, по възрастови групи, потвърдени случаи на медицинския персонал - дали има кой да обслужва леглата, починали в страната и активни случаи от началото на пандемията, брой на тестове за деня, потвърдени случаи за деня, активни случаи, хоспитализирани, поставени брой ваксини, заболеваемост на 100 души за деня, неусложнени случаи за деня и тн. На тази база се правят краткосрочни и дългосрочни прогнози за страната", отговори здравният министър.
Лечение на COVID-19
Приложението на моноклонални антитела в лечението на COVID-19 показва добра ефективност, каза още министърът на здравеопазването.
"Данните са събрани в министерството от болниците, в които те се прилагат", обясни тя. По думите ѝ всекидневно се следят количествата на използваните моноклонални антитела, като при нужда се преразпределят между болниците. "Няма болница, в която да липсват", увери министър Сербезова. Те се прилагат само, когато има показания за тях. Приключила е процедура за доставка на допълнителни количества.
В отговор на въпрос за доставка на лекарството молнупиравир министър Сербезова посочи, че на 12 януари Министерството на здравеопазването е подписало договор с единствения оторизиран търговец на едро за доставката му и той ще влезе в сила след издаването на разрешение за употреба от Европейската агенция по лекарствата. "След това ще бъде направена заявката", уточни тя.
Парите за здравеопазване
791 млн. за здравната система на страната са заложени в българския проект за Плана за възстановяване и устойчивост, като над 103 млн са за въздушна медицинска помощ, съобщи още Сербезова.
358 нови и оборудвани линейки са закупени с еврофинансиране по Проекта за подкрепа на развитието на спешната медицинска помощ. "Доставено е и цялото медицинско и немедицинско оборудване. Успоредно с това се обновява и материалната база в 235 обекта за спешна медицинска помощ в страната, като 9 от тях са напълно готово. Повишаването на цените на материалите и труда обаче спира много от ремонтите, защото разходите надхвърлят отпуснатия бюджет. Така те не представляват интерес за изпълнителните, затова преизчисляваме колко дофинансиране ще е необходимо", каза още министърът пред депутатите.
Тя информира още комисията, че в Бюджет 2022 са предвидени 33% увеличение на средствата за доболнична помощ.
