С всяка изминала година броят на заведените съдебни дела срещу лекари и болници за лекарски грешки се увеличава, като расте и размерът на присъжданите обезщетения. Това сочат наблюденията от практиката на адвокати, специализирали се в медицинските дела.
Макар че официална статистика за броя на лекарските грешки и делата не се води, откъслечната информация от съдилищата и зачестилите оплаквания от пациенти в агенция “Медицински одит“ потвърждават тенденцията за увеличаващия се брой дела.
“Хората най-често търсят обезщетение при смърт на близък или при настъпването на увреждане от проведеното лечение“, коментира адвокат Енчо Симеонов от адвокатското дружество “Димитров, Петров и Ко“, което има опит в делата за лекарски грешки с над 15 приключени случая.
“Пациентите или пострадалите близки, в случай на смърт, могат да предявяват искове за обезщетение, както срещу лекувалия ги лекар, така и срещу самото болнично заведение, което по силата на закона отговаря за действията на лекаря“, казва той.
По думите му има съществена промяна в практиката по отношение на размерите на присъжданите обезщетения. “Ако допреди 10 - 15 години рядко бяха присъждани суми от порядъка на повече от няколко хиляди до няколко десетки хиляди лева за тежките случаи, в които е причинена смърт, то понастоящем обезщетенията са в много по-големи размери и не е необичайно да достигат шестцифрени суми – между 120 000 и 200 000 лв“, обясни Симеонов, цитиран от Mediapool.
“Например с Решение от 25.07.2013 по гр. д. 60/2012 г. на Окръжен съд Силистра изцяло са уважени исковете от по 120 000 лв. на всеки от родителите на починало дете. Софийски апелативен съд с Решение № 2389 от 21.12.2013 г. по гр. д. № 3814/2013 г. е преценил за справедливо майка да получи обезщетение в размер на 200 000 лв. за загубата на невръстната ѝ дъщеря)“, дава пример той.
Естествено, обезщетенията са най-високи, когато се е стигнало до смърт на пациента. В тези случаи близките на починалото лице имат правото да търсят обезщетение за претърпените от загубата болки и страдания.
Адвокатът посочва, че според утвърдената съдебна практика кръгът на близките, които имат право на обезщетение, включва децата, родителите и преживелия съпруг или лицето, с което починалият е живял във фактическо съжителство.
Засега съдилищата поддържат разбирането, че братята и сестрите, както и баби, дядовци и внуци, не могат да търсят обезщетение, дори и когато привързаността към починалия е била изключително силна.
Според специалиста обаче тази практика е възможно да бъде обърната и в момента търпи сериозни критики.
Така или иначе и към момента потенциалният кръг от близките, които биха могли да претендират обезщетение, не е малък. В случай, че починалият пациент е оставил съпруг, родители и няколко деца, всеки от тях може да търси обезщетение на собствено основание.
Това съвсем не е без значение за насрещната страна по делото, която може да се изправи пред угрозата да плати обезщетение на всяко от тези лица и така общият размер на търсената сума да стане особено внушителен.
Така, в случай на смърт на пациент от петчленно семейство, броят на имащите право на обезщетение може да включва шест лица (съпругът, трите деца и родителите на починалия). При такива случаи, ако се докаже вина на медицинския персонал, общият размер на обезщетенията, които ще бъдат присъдени, може да достигне или дори да надхвърли 1 млн. лева.
Симеонов коментира, че схващането “гарван гарвану око не вади“ вече е отживелица и все повече лекари дават становища, с които се стига до осъдителни присъди за техни колеги.
“Напоследък тенденцията е да виждаме все повече осъдителни решения и те се базират изключително на експертни заключения. Тоест наистина се появяват експерти, които отстояват професионалното си мнение и не се влияят от това, че става дума за колеги“, коментира Симеонов.
“Като цяло има голям проблем с осигуряването на специалисти за извършване на такива експертизи, но този проблем е чисто административен и произтича от това, че в такива дела се влага доста енергия и се губи доста време и второ заплащането, което те получават, им се струва неадекватно и това е основната причина да странят от подобни дела. Има твърде малко специалисти, които са подали документи и са били вписани като вещи лица. И това поставя съда пред редица трудности, когато трябва да осигури специалист. Ако няма такъв в списъка, съдът се принуждава да търси специалисти като отправя запитвания до различни институции, болници“, посочи Симеонов.
“Тъй като етичният кодекс ни забранява ние да си ловим клиенти, общо взето хората, които идват при нас, вече са били насочени от някого към адвокат и ние ги консултираме дали с оглед на фактите, които излагат има шанс да се води успешно дело или не“, казва Симеонов.
“Това, което обикновено ги съветваме, е да се консултират по възможност със специалист, ако те не могат, ние се стараем да осигурим такъв от съответната медицинска област, който на базата на медицинските документи да направи някаква предварителна преценка дали в случая става въпрос за лекарска грешка“, обяснява той.
Очевидно е, че предвид високите размери, които обезщетението може да достигне, интересът от спечелване на делото е изключително сериозен за всяка от страните, както и за застрахователните компании (когато е налице застраховка). Затова и подходът към едно такова дело, независимо дали става дума за пострадал, който се подготвя да предяви иск, или за лекар или лечебно заведение, което ще се защитава по вече предявен иск, трябва да е добре обмислен, съветва адвокатът.
Наблюденията на специалиста, чиято кантора защитава както пострадали пациенти, така и болници, срещу които се водят дела, сочат, че до извънсъдебно споразумение се стига много по-лесно при частните болници, отколкото при държавните и общинските.
“При общинските болници делата много трудно завършват със споразумение, заради административната процедура, която изисква одобрение от принципала – общинския съвет. При частните болници много по-лесно се стига до извънсъдебно споразумение, тъй като се стремят да избегнат имиджови вреди“, коментира той.
“Обикновено решаването на дело за лекарска грешка отнема доста време, тъй като тези дела са сложни не само от фактическа страна, но често пъти се отличават и с правна сложност и най-вече сложност при доказването. Като цяло продължителността на едно такова дело в рамките на първа инстанция е средно не по-малко от 2 години – 2 години и половина“, коментира Симеонов.
“Тъй като има голям проблем с назначаването на вещи лица често тези 2 години се оказват недостатъчни да се извършат всички експертизи, назначени от съда. Нерядко, за да се прецени дали е допусната лекарска грешка се налага да се ползват знания от няколко медицински области, което налага ангажирането на няколко различни вещи лица. Често се налага вещите лица да работят заедно и да излязат с общо заключение. Освен това всяка от страните може да оспори едно такова заключение и да поиска ново, както и да поиска разширяване на броя на експертите и това допълнително усложнява процеса“, обяснява той.
“Като добавим към това и натовареността на софийските съдилища и фактът, че отсрочват заседания за след 6-8 месеца и повече. Така, ако едно дело се наложи да протече в 4-5 заседания, се проточва поне 2 години – 2 години и половина. След това има и втора инстанция, а често пъти се стига и до Върховния касационен съд и приключването на едно такова дело може да отнеме 5-6-7 и дори повече години, имали сме случаи и с по 10 години“, посочва той.
Според специалиста успешният изход на делото зависи и от това доколко юристът има опит в медицинските дела, тъй като поради специфичната материя правните му умения често не са достатъчни.
“При тези дела неминуемо се стига до изследване на сложни медицински въпроси, които следва да получат и своята прецизна юридическа оценка. Това, от своя страна, налага ползването на специализирана правна помощ от адвокати, които са подготвени да боравят със съответната медицинска терминология и имат познания в съответната медицинска област.
Такива умения са особено важни за изграждането на успешна процесуална теза и за представянето на подходящите за подкрепянето й доказателства.
От решаващо значение при доказването е способността на адвоката да формулира правилните въпроси към вещите лица по съдебно-медицинската експертиза, както и да може да прецени дали даденото експертно заключение е обосновано или трябва да бъде оспорено пред съда. Предвид изключително същественото значение на едно такова експертно заключение за изхода на делото, в много случаи именно тези умения накланят везните в полза на страната с по-добрата адвокатска защита и са решаващи за крайния изход на делото.
