"От оперативния щаб и от интервюта пред медии пари не съм взимал. Ние, като лекари, не сме тръгнали да забогатяваме от пандемията и страданието на хората". Това заяви в "Неделята на NOVA” проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националният център по заразни и паразитни болести.
За тези, които биха се интересували от доходите му, професорът предложи да погледнат данъчната му декларация. Той допълни, че през кризата е взимал заплатата си като директор на НЦЗПБ, която е 3700 лв. "Ако се държиш така, че да се харесваш на всички, няма да те харесват 30%. Ако говориш това, което мислиш, няма да те харесват 40%. Ами за едни 10% не си струва да се правиш на нещо, което не си", категоричен е проф. Кантарджиев.
"В рамките на шегата, синът ми се обажда и ме пита "нали уж сме си много близки, защо криеш, че сме богати", пошегува се той. "Учудвам се, че такава интелигентна жена като Мика Зайкова може да каже такива неща", каза още той, визирайки изказването й пред БГНЕС, че в щаба са раздавани заплати между 30 000 и 35 000 лева месечно.
Проф. Кантарджиев отново напомни, че най-важното продължава да бъде ваксинацията на хората, за него най-неприятно ще бъде, ако останат много неваксинирани, тъй като това ще попречи сигурността в обществото като цяло. "Разумното е да се ваксинираш, за да пазиш и себе си, и близките си", категоричен бе той.
Според проф. Кантарджиев в България няма да се хвърлят излишни ваксини, а е напълно възможно да помагаме на други държави, тъй както е предвидено подобно действие и от Европейската комисия. "Още в началото бяха поръчани по-големи количества отколкото е населението на страната и отколкото са желаещите, които са готови да се ваксинират. Така с разрешението на Европейската комисия могат да се подаряват или продават ваксини", уточни той. Проф. Кантарджиев допусна, че хората, които избират еднодозовата ваксина на Джонсън и Джонсън често го правят, за да получат по-ързо сертификат, с който могат да пътуват свободно в чужбина. Той обаче, бе категоричен, че този препарат също е ефективен.
Според него, ако не се промени вирусът, трета имунизация не е необходима. "За мен рискът е много малък да се появи така голяма промяна, че да се наложи да се прави нова ваксина, от която да трябва да се поставя трета доза. Тази вероятност е много малка. Иначе сега двете дози имат най-малко година-година и половина, две години достатъчен имунитет", категоричен бе професорът.
Експертът даде разяснения и за имунитета след ваксинация и след преболедуване. Той уточни, че клетъчният имунитет не може да се установи с кръвен тест от вената, тъй като тези клетки не са в циркулация в тялото, а се намират в костния мозък. "Не съветвам никога да си прави трепанобиопсия да му се взима костен мозък, за да се вижда такива клетки дали има. Това вече хората са го направили и са доказали, че прекаралите не много тежко коронавируса имат доживотен имунитет. Ваксините, които се прилагат пък създават траен имунитет поне за следващата година. Така че, ако не се промени вирусът, трета ваксина няма нужда", разясни проф. Кантарджиев.
