Правителството прие проектa за Национална здравна карта (НЗК) на днешното заседание в Министерски съвет. Toва съобщи пред журналисти министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
Проектът беше обявен от Министерството на здравеопазването на 17 април и предвижда от 38 803 легла в болници в цялата страна да се намалят на 33 421. Той е съставен на база на данните от статистиката за отчетената през миналата година дейност на болниците по специалности.
Направен анализ показва, че през 2017 г. за осъществяване на медицинските дейности в 28-те административни области са били необходими общо 24 723 легла. Това означава, че проектът на НЗК предвижда с 8190 повече легла за активно лечение, за които НЗОК ще сключва договори с болниците.
Приемането на Националната здравна карта ще даде възможност Здравноосигурителната каса да упражнява правото на избор с кои лечебни заведения да сключи договори в случаите, когато на територията на дадена област има свръх предлагане на конкретни медицински услуги. Това ще гарантира ефективно разходване на средства при гарантиран достъп на гражданите до качествена медицинска помощ.
Новата карта предвижда още и един общопрактикуващ лекар да има пациентска листа от 1500 души, а на всеки 1000 души да се пада един зъболекар.
Няма да има български гражданин, на когото да му бъде отказана медицинска помощ на базата на това, че някъде не са разкрити легла, заяви Ананиев, цитиран от Фокус.
Той посочи, че в разговорите с Лекарския съюз и с всички останали участници в процеса се е установило, че те не разбират целите и съдържанието на Националната здравна карта (НЗК).
„Тя определя настоящото състояние на системата и съответните потребности от медицинска дейност, която е необходимо да се предостави на населението на нашата страна. Беше поставен и решен въпросът и за капацитета на съответните лечебни заведения да извършват тази дейност. Това, което е важно, е че НЗК нито открива, нито закрива легла за активно лечение в болниците. Много важно е, че и броят на леглата не определя механизма на лечебните заведения за болнична помощ“, каза още той и обясни, че болниците се финансират през бюджета на НЗОК на базата на извършената дейност по съответните цени, определени с Националния рамков договор.
„Когато качихме за обществено обсъждане НЗК, леглата които бяхме предложили, бяха 37 873 при 75% използваемост. Тези легла осигуряваха 2 471 000 хоспитализации на българските граждани – точно толкова, колкото бяха осъществени през 2017 г. На базата на разговорите които водихме с нашите партньори, имаше редица предложения, които бяха справедливи“, каза още Ананиев и посочи, че на базата на това броят на леглата, определен в първоначалния вариант, е бил завишен с над 608 легла и така стават 33 421 легла.
„Основното предложение от Областните комисии и от Лекарския съюз беше това да се запази НЗК като брой легла от 2016 г., която съдът отмени и тя не влезе в сила. Тази карта обаче беше направена при 70% използваемост на леглата, но при новите норми при картата от 2018 леглата са с 13 повече от тези през 2016 г.“, коментира Ананиев.
Здравният министър посочи, че българското население е 7 млн. души. „Ние осигуряваме на 45% от българските граждани поне по една хоспитализация в лечебните заведения за болнична помощ – това е с предвидения резерв, а ако го премахнем, тогава осигуряваме поне по една хоспитализация поне на 34%. Няма никакво съмнение, че хората, които имат нужда от помощ, няма да бъдат оставени без лечение. Ще припомня, че миналата година имаше 64% усвояемост на леглата – българските граждани се лекуваха с 24 700 легла, т.е. 1/3 от леглата не са били използвани. Така че гарантирам, че няма да има български гражданин, на когото да му бъде отказана медицинска помощ на базата на това, че някъде не са разкрити легла. Там, където се яви необходимост от откриване на допълнителни легла – ние ще дадем съгласие“, каза още Ананиев.
