Делото на Българския хелзинкски комитет (БХК) срещу политиката за зелени коридори за ваксинация срещу Ковид по времето, когато управляваше третото правителство на Бойко Борисов и здравен министър беше проф. Костадин Ангелов претърпя развитие. След като на първа инстанция искът на БХК беше отхвърлен, сега Софийският градски съд (СГС) удовлетвори едно от пет искания на организацията. Решението не е окончателно - може да се обжалва във Върховния административен съд (ВАС).
Решението в полза на БХК
Решението на първа инстанция - Софийски районен съд - е неправилно в частта, с която са отхвърлени исковете срещу Министерски съвет и К.Г.А. (Костадин Ангелов), че с действията си по организация на ваксинационния процес чрез т.нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия Национален план за ваксиниране, са извършили нарушение на забраната за непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания, приема СГС.
Основателен е доводът на въззивника, че е налице непряка дискриминация – имало е неблагоприятни последици от привидно еднакво третиране на различни по защитен признак хора. Еднаквото третиране на лица или групи лица в различно положение, което довежда до различни резултати и поставянето им в по-неблагоприятно състояние е „непряка дискриминация“, решава Софийски градски съд.
Снимка: БГНЕС
„В случая, вместо да спазят своя първоначален вариант на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19, ответниците по същество са предизвикали хаос при ваксинирането и са смесили ваксинирането на предварително обявените групи с такива на лица без необходимост от спешно ваксиниране“, пише СГС в решението си. Има се предвид изменението в плана, с което се позволява ваксинирането в събота и неделя, както и в следобедните часове на работните дни, и на лица, които не попадат в целевите групи на Фази I-V, при условие че са изразили желание за имунизиране.
По други 4 иска - няма нарушения на Ангелов и Министерски съвет
Интересен факт - БХК обаче трябва да плати 1200 лв. разноски пред СГС на К. Г. А. Причината е, че по други 4 иска на БХК няма нарушения на Костадин Ангелов и Министерски съвет.
Представяме ви ги:
- Иск за признаване за установено по отношение на ответника Министерски съвет на Република България, че приемането на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в който възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания са поставени като група с по-нисък приоритет, съставлява нарушение на забраната за пряка дискриминация по отношение на тях по признаците „възраст“ и „увреждане“.
Решение: Ответникът МС не е извършил пряка дискриминация по признаците „възраст“ и „увреждане“ при приемане на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в който възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания са поставени като група с по-нисък приоритет /т.нар. Фаза IV на ваксинацията/.
- Иск за признаване за установено по отношение на ответника К.Г.А., че с действията си по предлагане на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и издаване на Заповед № РД-01-726/23.12.2020 г. за организацията на имунизационната кампания срещу COVID-19 е извършил пряка дискриминация по принзаци „възраст“ и „увреждане“, като не е дал приоритет на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания.
Решение: Ответникът К.Г.А. не е извършил пряка дискриминация по признаците „възраст“ и „увреждане“ с действията си по предлагане на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и издаване на Заповед № РД-01-726/23.12.2020 г. за организацията на имунизационната кампания срещу COVID-19, в които като не е дал приоритет на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания.
Снимка: БГНЕС
- Иск за признаване за установено, че ответникът К.Г.А. с действията си, като практически е дал приоритет на ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания, включително чрез отварянето на т.нар. „зелени коридори“, е извършил непряка дискриминация спрямо възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с придружаващи хронични заболявания, които са били непропорционално затруднени да бъдат ваксинирани във ваксинационни центрове.
Решение: Ответникът К.Г.А. не е извършил непряка дискриминация с действията си, с които практически е дал приоритет на ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания; спрямо възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с придружаващи хронични заболявания, които са били непропорционално затруднени да бъдат ваксинирани във ваксинационни центрове.
- Иск за осъждане на ответника Министерски съвет на Република България да преустанови нарушението, като измени Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, като даде приоритет на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания, както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения.
Решение: Отхвърлен е искът за осъждане на ответника Министерски съвет на Република България да преустанови нарушението, като измени Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, като даде приоритет на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания, както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения.
"Правилно СРС е приел, че включване в Националния ваксинационен план на въпросната група от уязвими лица като такива с по-нисък приоритет се дължи не на притежаваните от тях защитени признаци „възраст“ и „увреждане“, а на обстоятелството, че лицата от първите три фази са в още по-уязвимо положение поради особеностите на заеманата от тях длъжност или на изпълняваната от тях дейност или заради особеностите на средата, в която живеят", решава Софийският градски съд.
Отчетено е, че при лицата от Фази 1, 2 и 3, от една страна, е налице значително по-висок риск от заразяване при изпълнение на служебните задължения, както и същевременно се увеличава рискът от разпространение на заразата от тези лица. Друга част от тези лица осъществяват дейности, гарантиращи нормалното функциониране на обществото дори в условията на пандемия – здравеопазване, предоставяне на социални услуги, образование, вътрешна сигурност и др. Следователно, дори да има по-неблагоприятно третиране, то се дължи на други причини извън наличието на защитените признаци „възраст“ и „увреждане“.
В тази част твърденията на ищеца правят опит да противопоставят едни групи от обществото на други, заключава СГС. „Иначе казано, ако въпросните уязвими групи имаха абсолютен приоритет, то ищецът, като правозащитна организация, би могъл отново да предяви искове с подобна обратна аргуменация, но този път от името на лекарите, полицаите, социалните работници и пр., посочва съдът.
Също правилно СРС е отхвърлил като неоснователен искът за признаване за установено, че ответникът с действията си е дал приоритет на ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания и така е извършил непряка дискриминация спрямо възрастните и хората с придружаващи хронични заболявания, които са били непропорционално затруднени да бъдат ваксинирани във ваксинационни центрове. Имало е трудности за включване на лекари в първите месеци на кампанията, но това не се е дължало на недостатъчните количества ваксини, отчита СГС. Отделно, изпълнението на ваксинационния план е възложено на Национален ваксинационен щаб, в състава на който ответникът А. не е включен.
Позицията на БХК
Отварянето на тези зелени коридори беше съпътствано от доклад на тогавашния здравен министър Костадин Ангелов, в който се изразява необходимост от бързо използване на наличните ваксини и увеличаване на броя на имунизираните лица срещу COVID-19. Недостатъчното количество ваксини изискваше те да бъдат разпределени справедливо между нуждаещите се въз основа на ясни критерии, но в приетия Национален ваксинационен план най-уязвимите лица бяха поставени едва в четвърта от общо пет групи лица.
"Макар решението да уважава само един от исковете, този за непряка дискриминация, то е пробив в практиката на съдилищата по Закона за защита от дискриминация. Надяваме се, че то ще доведе до задълбочен анализ на управлението на пандемията и установяване на допуснатите грешки. Надеждите ни са, че при евентуален следващ сблъсък с криза, подобна на пандемията от COVID-19, управленските решения биха се основавали на доказателства и най-малко биха следвали доказано добрите практики - нещо, което не се случи при управлението на пандемията", заяви адв. Адела Качаунова, водила делото.
Още: Над 2 000 000 души са ваксинирани срещу коронавирус в България
Източник: Софийски градски съд
