Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев посочи, че с екипа си ще бъдат в постоянен контакт с ръководствата на областните здравни заведения, за да може чрез интензивен диалог да се извършат всички планирани от министерството промени, свързани с преструктуриране, управление и финансиране, които като краен резултат да доведат до по-добро лечение на пациентите на територията на всички области в страната.
"Направен е пълен анализ на финансовото състояние на областните болници. Към септември месец 2017 г. около 200 млн. лв. са общите задължения на държавните болници, просрочените са близо 57 млн. лв.", заяви Ананиев по време на среща с директорите на всички областни лечебни заведения.
Държавните болници нямат общи правила за финансовата си дейност и това е една от причините за недоброто състояние на някои от тях.
Вчера лекари от над 22 общински болници в цяла България спряха работа за час в знак на протест срещу липсата на адекватни мерки за спасяване на общинското здравеопазване.
Днес здравният министър съобщи, че заедно с екипа си работи по изготвянето на правила в тази посока, които трябва да бъдат финализирани в началото на следващия месец.
Проверките, извършени от МЗ до този момент, показват, че не навсякъде управлението на лечебните заведения се извършва по най-добрия начин, контролът на места е занижен, не се поддържа добре и сградният фонд. Към септември месец около 200 млн. лв. са общите задължения на държавните болници, просрочените са близо 57 млн. лв., като проблемът се задълбочава, обобщи Ананиев, цитиран от пресцентъра на министерството.
Кирил Ананиев съобщи, че след проверките болниците са разпределени в четири групи, като лечебните заведения в последната четвърта група са декапитализирани, в лошо финансово състояние и са в невъзможност за изплащане на задълженията си към кредиторите. Действията на Министерство на здравеопазването са насочени в момента към тази група болници.
Ананиев посочи за пример болницата в Ловеч, в която вече има назначен нов прокурист и оздравителният план е в ход. Министерството има конкретен план за действие спрямо всяка една болница, като в него са отчетени здравните потребности на населението в региона, наличните отделения, апаратура, администрация, сключени договори за доставка на лекарства, консумативи и др. Здравният министър заяви, че действията на неговия екип са фокусиране върху подобряване качеството на лечебния процес, а не към съхраняването на отделни структури, предаде БГНЕС.
От Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение поискаха от Министерството на здравеопазването да се запазят лекарите и сестрите в областните болници и посочиха, че част от медиците в момента са на възраст над 55 години. Като проблем, за който алармираха от областните лечебни заведения, е недостигът на персонал, като по тази причина не могат да изготвят дори графици за дежурства.
Директорите на държавните болници поставиха редица въпроси, свързани с нарушените връзки между болничната и извънболничната помощ, промяна на медицинските стандарти, амбулаторните процедури и механизмите за финансиране на лечебните заведения.
