Николай Хаджидончев е категоричен, че вместо да се мисли за сваляне на ДДС за лекарствата, е по-добре държавата да повиши реимбурсацията. Той има над 18-годишен опит във фармацевтичната индустрия. От октомври 2011 г. до 26.08.2016 г. той е генерален мениджър на „Тева Фармасютикълс“ - България. След придобиването на „Актавис“ от „Тева Фармасютикълс“, от август 2016 г. насам Николай Хаджидончев е изпълнителен директор на „Актавис“ –компания на Тева в България. Дългогодишен председател е на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА).
Г-н Хаджидончев, отърсвайки се от големия удар на Ковид-19, може ли вече да анализираме през какво преминаха в периода на извънредно положение компаниите от Българската генерична фармацевтична асоциация?
Основно през пълна мобилизация, която имаше за цел да гарантира непрекъсваемост на доставките на медикаменти за голям брой български пациенти. Говорим за над 2 милиона пациенти, които са с хронични заболявания. И, слава Богу, успяхме да се справим с това предизвикателство. Един пример ще дам – заводите в България на членовете на нашата асоциация- Актавис, Софарма, не прекъснаха работата си и продължаваха да произвеждат както за българския пазар, така и за износ. Това бе едно от основните ни предизвикателства и смятам, че се справихме изключително успешно.
Има ли пострадали сред вашите структури от самата зараза?
Слава Богу, не. До голяма степен това се дължи на мерките, които взехме веднага, даже преди още да бъде въведено извънредното положение - за дезинфекция, за социална дистанция където е възможно, за своевременна и полезна информация. Тук е мястото да кажа, че в компанията беше сформиран екип, който на ежедневна база синхронизираше мерките, обменяше информация, набелязваше съответните мерки, активно информираше служителите ни.
А пострадали от кризата финансово, дали членове на вашата асоциация са ползвали мярката 60 на 40?
Не. Ние се изправихме пред едно огромно предизвикателство, което от една страна рефлектира позитивно, защото през март, особено след въвеждането на извънредната ситуация, много от пациентите се презапасиха с медикаменти. Трябваше да се справим с нарастващите нужди от конкретни медикаменти. Взехме решение още в самото начало тези хора, които не са заети в производствата, да работят от вкъщи, визирам търговските представители, които посещават медицински специалисти и аптеки. Аз поне не знам за случай членове на нашата асоциация да са се възползвали от мярката 60/40, защото ние, по различен начин, продължихме да работим.
Логично е да предположим, че в периода на извънредно положение ще е по-голямо търсенето на лекарства заради по-голяма заболяемост. Точно толкова логично обаче е търсенето да е занижено заради това, че мнозинството хора се пазеха да не излизат. Кое от двете се случи на практика?
Комбинация от двете. В началото се повиши изключително много търсенето на медикаменти, които биха могли да се прилагат при грипоподобна инфекция. Имаше бум в увеличение на продажбите. От друга страна всички с хронични заболявания, притеснени да не възникне липса на медикаменти, се презапасиха. Трябва да заявя с огромна гордост, че не допуснахме нито за миг липса на жизнено важни медикаменти за хроничните заболявания. От друга страна много от пациентите не ходиха на контролни прегледи, не посещаваха както личните си лекари, така и специалисти и това се отрази на потреблението. След бума през март имаше спад през април и май, и този спад компенсира реално презапасяването през март. Като цяло не мисля, че имаме някакви кардинални отклонения в нашия бизнес, от които да не можем да се възстановим.
Бум в изкупуването на кои лекарства имаше?
Основно тези без рецепта - витамини, някои антибиотици, противовирусни препарати. Презапасиха се хора със сърдечно-съдови заболявания, с диабет. Почти във всички терапевтични групи имаше увеличено търсене през март, но то не беше конкретно свързано с медикаменти с приложение при инфекция.
Достатъчно добра алтернатива за лечение ли са генериците?
Да, те са прекрасна алтернатива. Благодарение на генеричните медикаменти огромен брой хора в целия свят със социалнозначими заболявания - като сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, захарен диабет, много неврологични болести, получават реален достъп до лечение, било то заплащано от осигурителни фондове или от семейните бюджети. Без генерични медикаменти нито една здравно-осигурителна система в световен мащаб не би издържала на увеличаващите се разходи.
В процентно съотношение какво е предпочитанието на хората – оригинал спрямо генерик?
Не бих казал, че е предпочитание на хората, когато лекарят дава рецепта за терапия с медикаменти по лекарско предписание. Ако погледнем в опаковки, защото поради огромната разлика в цената, е много трудно да сравняваме ценово генеричните с иновативните, то броят генерични опаковки е 80% спрямо 20% за иновативните.
Тенденцията, която следва Здравната каса, каква е по отношение на генериците и включването им в позитивния лекарствен списък?
Трябва да приветстваме през последните години усилията както на здравната каса, така и на здравните власти да предприемат стъпки за стимулиране на генеричния бизнес в интерес на бюджета на здравната каса и достъпа до медикаменти на пациентите. Имаме добре работещ механизъм за много бързо включване в позитивния лекарствен списък и в реимбурсация на генеричните медикаменти. Разбира се, като говорим за прогенерична политика, защото това са елементи от нея, тя е доста по-широко обхватна. Всички сме свидетели през последните години как прогенеричната политика се използва както в политически, така и в икономически аспект. Има какво да се желае в посока да се намерят механизми, чрез които допълнително да се стимулира производството и предлагането на генерични и биоподобни медикаменти и тяхното навлизане на пазара. Това трябва да стане чрез механизми, изработени и утвърдени от здравното министерство и здравноосигурителната каса. Положително е и това, че новият шеф на НЗОК при встъпването си в длъжност обяви, че ще работи в прогенерична насока за увеличаване на достъпа и за реимбурсацията на социално-значимите заболявания, които основно подлежат на лечение с генерични медикаменти.
Кога бихме могли да кажем, че законодателството ни е прогенерично и колко сме близо до прогенерична лекарствена политика?
В някои аспекти ние сме в тази хипотеза. Има още какво да се желае по отношение на биоподобните медикаменти и регламентирането на достъпа до тях, както и до мотивиране на лекарите да изписват биоподобни. Това обаче ще отнеме време, защото са сравнително отскоро на пазара и тепърва предстои тяхното по-широко разпространение. Изключително важно е да се увеличи броят на генеричните медикаменти, защото това води до конкуренция, а тя - до стимулиране на такива ценови равнища, които правят медикаментите по-достъпни и увеличават бюджета на здравната каса. Казвайки това, не бива да забравяме, че в България имаме доста механизми, които играят роля за намаляване на цената - външно и вътрешно ценово регулиране. Знаете, че ние се реферираме с най-ниските цени в ЕС и нашите трябва да бъдат по-ниски от тях. Отделно имаме вътрешна конкуренция. Смятам, че трябва да се търсят варианти за стимулиране на конкуренцията за сметка на допълнително търсене на референтни механизми, които водят до ситуация медикаментите да стигнат такива ценови равнища, неефективни за производителите. Имаше такава тенденция доскоро. Приветстваме МЗ и комисията по здравеопазване към НС, които предприеха мерки за стимулиране на конкуренцията, която да води до адекватни ценови равнища за сметка на наблягане върху външното рефериране, което понякога води до изхвърляне на генерични медикаменти от пазара. А от това потърпевши са българските пациенти.
Все още ли сме в ситуацията на най-бедната държава в ЕС, която доплаща най-много за лекарства?
Да. За съжаление това се случва най-вече при лекарствата за хронични заболявания. Пациентите доплащат до 75% от терапията спрямо аналогични случаи в други европейски държави, където доплащат до 30%. Затова приветстваме заявката на новия шеф на НЗОК, защото той за пръв път заговори за търсене на ресурси и възможности за увеличаване поетапно на реимбурсацията точно на тези медикаменти. Освен, че се доплаща най-много, имаме и друга печална тенденция - имаме най-високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания и една от причините е, че за тях пациентите доплащат най-много. Някои, за съжаление, не могат да си го позволят. Те или се отказват от терапията, или компрометират приема на медикаменти, защото не могат да си позволят редовно доплащането.
Наскоро шефката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова призова пациентите да изискват от лекаря, като предписва лекарства, те да са генерици. Какъв е Вашият коментар при положение, че пациентите се притесняват да претендират какви по вид лекарства да им изпишат?
В много случаи вече и лекуващият лекар дава опции на пациента. Приветстваме заявката на проф. Стоименова - това е една положителна стъпка. При сега съществуващото законодателство отговорността за лечението е на лекуващия лекар. За нас е важно лекарите, като предписват лечение, да дават възможност на пациента да си избера по-евтина алтернатива, която почти винаги е генеричен продукт.
След свалянето на ДДС за ресторанти и книги е актуална темата за намаляване на данъка върху лекарствата, има ли шанс за такъв пробив на този етап според Вас?
Много трудно. Това е тема, която се дебатира повече от 10 г. Не смятам, че в момента би могъл фискът да си позволи такава мярка. В същото време самата линия на дистрибуция и разпространение на медикаментите е с много компоненти. Не съм убеден дали свалянето на ДДС-то върху тях ще се отрази на крайната цена в такъв размер, че да се облекчи пациентите. ДДС-то е сред основните ценови компоненти и бих казал, че държавата участва с една от най-големите порции в ценообразуването, но много по-важно е как приходите, генерирани от ДДС върху лекарствата, да се употребят за повишаване на реимбурсацията, на достъпа на пациентите. Свалянето на ДДС не е най-добрата формула. То едва ли ще се почувства от пациентите по начина, по който ще почувстват увеличаването на реимбурсацията.
Какъв подход избрахте като изпълнителен директор за работещите в компанията Актавис, за да ги предпазите от заболяването?
Още в самото начало на кризата имахме два приоритета. Първо, да запазим здравето и да минимизираме рисковете за инфекция на нашите служители. Второ, непрекъсваемост на производствения процес с цел снабдяване на пациентите с необходимите медикаменти. Ние организирахме дейността си по такъв начин, че нашите служители от офиса да изпълняват задълженията си дистанционно, а медицинските ни представители започнаха комуникация онлайн и по телефона с нашите партньори - медицински специалисти и фармацевти. Справихме се отлично, защото нямаме случай на заболял наш служител и към този момент. За "Актавис"-компания на Тева работят около 2000 души – в завода в Дупница, който е един от най-големите в Европа за твърди лекарствени форми, и в Троян - за течни форми и гелове. Отделно имаме служители на търговската организация в София, които са както в централния ни офис, така и по регионите. В София имаме и много колеги, които заемат глобални функции.
Как премина през изпитанието Ковид-19 конкретно компанията, която Вие ръководите?
За глобалната фармацевтична компания „Тева Фармасютикълс“ и „Актавис“, която е част от „Тева", се оказа, че ненапразно сме лидери на световно и местно ниво. През тази ситуация преминахме с отговорност към служителите и пациентите, с отдаденост към нашата работа и с ясното доказателство, че сме един изключителен екип. Мъдреците казват, че един екип най-добре се показва в условията на криза. Мисля, че ние успахме да го докажем прекрасно.
