За да се докаже, че една ваксина работи, трябва да има заболели. Бързото вкарване на ваксината в употреба означава да има втора вълна, за да изследваме ефикасността на ваксината срещу коронаиврус в клинични условия. Ако бързо овладеем заболяването сега, няма да сме сигурни в ефикасността на бъдещата ваксина. Това обясни пред БНТ и доц. д-р Велизар Шиваров е началник на Лаборатория по Клинична имунология към УМБАЛ „Софиямед“.
Рационалното е да се мисли за най-лошият сценарии за развитието на заболяването – да се завърти в цялото земно кълбо и да се върне през зимата при нас. И тогава да се надяваме, че част от тези проучвания на различни ваксини, ще са стигнали до поне фаза 2, за да видим на практика дали този продукт е ефективен, каза имунологът.
За втора вълна на заболяването предупреждава и Европейският клон на СЗО.
СЗО: Европа трябва да е готова за втора смъртоносна вълна на COVID-19
За повишено внимание днес призова и проф. д-р Тодор Кантарджиев от Националния оперативен щаб. По думите му се очакват нови пикове - а предупреждението особено важи за Източна Европа, където в световен мащаб има по-малко случаи на коронавирус в момента. Според него туристическият сезон ще постави на изпитание лабораториите в страната.
24 нови случая на коронавирус в България
Ако се направи ваксина за този вирус SARS-COV2, предизвикващ заболяването COVID-19, тя ще бъде ефикасна само срещу тази болест, заразила над 4 млн. души вече, а не срещу нейни разновидности, подчерта имунологът.
Този вирус поразява повече възрастни хора. Затова клиничните проучвания трябва да отговорят на важния въпрос - при коя възрастова група трябва да се прави ваксинацията – и каква да е схемата на имунизация. Може да се окаже,че при възрастните е различна, подчерта доц. Шиваров.
Имунната система работи и може да изчисти вируса от човека, убеден е той.
Какво се знае за имунитета и коронавируса до момента?
Това което се знае със сигурност, е че заболяването засяга много вътрешни органи едновременно. Това са резултати от аутопсии, правени в чужбина, подчерта имунологът.
Не е ясно обаче защо при едни е преминава тежко, а при други – не. В част от случаите става дума за имунен отговор, започващ от белите дробове, обясни той.
Друга причина за ниското ниво на кислород – тежка хипоксия – се дължи на образувано вътрешно съдово кръвосъсирване в белия дроб. Една от причините е активирането на имунната система. Те са взаимосвързани съсирването на кръвта и активирането на имунната система, подчерта доц. Шиваров.
Организмът изгражда имунитет. Има различни подразделения – едно от основните – образуването на антитела се случва. Много хора образуват - почти всички хора. Въпросът е доколко тези антитела могат да попречат на вируса да се разпространява в организма. Само неутрализиращите антитела имат протективно действие в бъдеще. Не се знаеше до каква степен T-клетките – Т-лимфоцити или познати като клетки-убийци, разпознават специфични части от вируса и го неутрализират, обясни още имунологът.
Теоретично, всеки който има имунитет, не би трябвало да се разболее втори път. Но не всички образуват антитела, които неутрализират вируса. Това изсква по – специални тестове, което изисква отглеждане на клетъчни структури и пр. , което в България не се прави, коментира експертът.
На какво се базират ваксините?
Има много подходи за изграждане на ваксини. Дизайнът се прави така, че да активизира едно или друго рамо на имунитета. Някои разчитат на имунитет, други на T-клетъчен отговор, трети на - умъртвени вирусни частици - тук се разчита, че убитият вирус, вкаран в тялото, ще предизвика имунен отговор. Класическият начин има по-голям шанс за успех, смята доц. Шиваров.
"Не всички подходи ще работят. Дай боже някой да работят. След много проучвания ще стане ясно кои кандидат-ваксини ще стигнат до клиничните тестове. Инвестирано ще бъде само в тези с най-добрите показатели, допълни той и каза: "До колко е по-важно активирането на едното рамо спрямо другото е трудно да се каже, то спомага за разработването на ефикасни ваксини."
Друг важен показател е доколко тези ваксини са безопасни. Това е водещ показател. За да се хванат редки нежелани събития – трябва да се направят дълги изследвания, каза доц. Шиваров.
