За електронно здравеопазване у нас се говори от 2002 година. Оттогава не един или двама министри обещават, че единна здравна информационна система ще има.
Едно от основните неща, за които си стиснаха ръцете управляващите партии през декември миналата година, подписвайки своето коалиционно споразумение, бе създаването именно на електронна здравна система и електронно досие на всеки пациент. Основите бяха положени на 8 април, когато стана ясно, че общопрактикуващите лекари и специалистите от извънболничната помощ вече имат възможност да издават електронни направления за всички медико-диагностични дейности. Те заместват изцяло хартиените еквиваленти, които се използваха до този момент.
Освен това от 1 май издаването на рецепти ще е само в електронна форма. След като личният ви лекар ви е предписал медикаменти, ще може да ги купите във всяка аптека срещу предоставяне на ЕГН и датата на издадената рецепта.
Какво ще представлява електронното ни досие и кой ще въвежда информация в него - регламентира проект на Наредба за функциониране на Националната здравноинформационна система (НЗИС). В нея се събира, обработва и съхранява информация за здравното състояние на населението чрез създаване и поддържане на електронен здравен запис на всеки гражданин.
Едновременно с образуването на електронно здравно досие системата генерира и уникален личен идентификационен код (ЛИК) на лицето във формат, недопускащ извличането на лични данни от него. Личният идентификационен код се съобщава незабавно на лицето чрез електронно съобщение по посочения от него начин. Чрез него ние ще имаме достъп до нашето собствено досие.
Какво съдържа електронното досие?
Електронното здравно досие има следната структура:
1. идентификационни данни;
2. информация за новороденото;
3. медицински прегледи;
4. направления;
5. резултати от медико-диагностични дейности;
6. хоспитализации;
7. имунизации;
8. рецепти (електронни предписания);
9. медицинска експертиза.
Какво е здравен запис?
Електронният здравен запис представлява структура от данни за извършените от медицинските и немедицински специалисти дейности, с които се генерира или използва здравна информация за физическото лице или които са относими към здравното състояние на лицето, независимо от неговия здравен статус и източника на финансиране на съответната дейност.
Всеки от записите има уникален Национален референтен номер (НРН). Всички здравни записи за едно физическо лице образуват електронно здравно досие на лицето. Електронното здравно досие се генерира автоматично с генерирането на първия електронен здравен запис за лицето.
Всеки преглед на пациента задължително да се удостоверява от него с е-подпис, генериран от НЗИС код или ръчен подпис върху хартиен документ.
Освен лекарите, всеки пациент ще има достъп до данните в електронните здравни записи във своето досие. Достъпът на пациента се осигурява чрез здравноинформационния уеб портал на системата www.his.bg.
По-бързи действия при спешни случаи
Електронното здравно досие осигурява бърз достъп до здравна информация за лицето, необходима при спешни състояния, в следния обхват:
1. имена и ЕГН;
2. кръвна група;
3. алергии;
4. задължителни и други проведени имунизации;
5. прекарани остри инфекциозни заболявания;
6. установени хронични заболявания или увреждания;
7. провеждано или провеждащо се медикаментозно или друго лечение;
8. вложени медицински изделия;
9. данни за контакти с близки
Когато всички тези данни вече са въведени, няма да има нужда да биват съобщавани при спешни случаи, което спестява време.
В какъв срок се съхванява досието и кой има достъп?
Електронното здравно досие ще се съхранява за срок петдесет години след смъртта на лицето. Данните могат да се ползват анонимно, за статистически и научни цели.
Системата може да осигурява и интеграция с други информационни системи, поддържани от Министерството на електронното управление, лечебни и здравни заведения, застрахователните дружества, както и с информационни системи на МВР, НОИ и други органи при липсата на законови пречки за това, пише в проекта на Наредбата.
Финансовите средства за изграждането на Националната здравноинформационна система са осигурени от държавния бюджет. Те възлизат на 9 862 000 лв. Предвидени са по бюджета на Министерство на здравеопазването за периода 2020-2022 г. Сумата обхваща и изграждането на интеграционна среда, наричана още единна среда за обмен на медицински данни.
Крайният срок за обществено обсъждане е 5 май. Пълният текст на наредбата - вижте тук.
