От 2018 година алармираме за този грандиозен проблем с оглед взимане на редица фактори под внимание, с оглед максималната превенция за пациентите ни. Това каза ръководителят на кожната клиника на МВР болница проф. Георги Чернев пред Actualno.com, визирайки поредната информация в западна медия за проблеми с потенциално канцерогенни вещества (нитрозамини) в популярни лекарства и готвени съдебни искове за колосални суми: В САЩ говорят за милиарди обезщетения заради канцерогенни лекарства. Български професор предупреждава за тях от години
Специализирана статия относно валсартан (един от посочените и в материал на Bloomberg лекарствени препарати като пример за продукт, който може да струва много сериозни обезщетения на фармацевтичния сектор) на проф. Чернев и колежката му Иванка Темелкова е публикувана още през декември, 2018 година: ТУК!
"Българската дерматохирургична школа в лицето на БДДХ е сред пионерите и в областта на фармакоонкологията и подчертаване на значението на нитрозамините като евентуален мощен патогенетичен индуктор на рака на кожата, но и не само. Ние сме организатори на първите конгреси в света, осветили тази чувствителна тематика веднага след установяване на обективната истина, а именно - наличието на дозисно-зависими времеви интервали за генериране на рак след прием на определен медикамент", посочи проф. Чернев: Широк международен отзвук на български конгрес по кожна хирургия
"Четири години по-късно това се потвърждава на международно ниво и данните са още по-сериозни и обезпокоителни. Сами си представете за какви параметри става въпрос: 45 милиарда компенсаторни искове?! Тези числа се калкулират не от нас, а от американската банка Morgan Stanley. Загатвахме преди години за тях", добави той.
"Първият починал от метастазирал меланом пациент след употреба на препарат на една вече спомената фармацевтична фирма е факт, други пациенти също са терминални след употреба на подобен тип препарати: както оригинали, така и генерици. Фирмите са обявени от нас отдавна. Няма да се повтарям, за да не звучи като обвинение или интерпретира като форма на натиск. Bloomberg коментира кои са фирмите и че оригиналите им са били засегнати от нитрозамини. Тези имена сме ги обявили преди американските медии да се "самосезират" и "дигиталната следа" и българският принос е наличен", коментира проф. Чернев.
ОЩЕ: Рак на кожата след прием на лекарства за кръвно – български професор с нови данни и конкретни имена
Нови сигнали и данни за канцерогенен ефект от клас лекарства за кръвно
"Самите ние имаме данни, които се анализират към момента. Четири наши публикации по темата нитрозамини и рак на кожата са под печат. Очакват се не 55 000, а над 120 000 иска според други анализи. Огромен е броят на кожни тумори след приложение и на други класове лекарства, които според ЕМА и FDA са също замърсени или замърсяване е било установено и тези или определени засегнати партиди съответно изтеглени", заяви ръководителят на кожната клиника на МВР болница.
"Информирахме така също научната общност, че приложените от ЕМА така наречени acceptable daily intake dosis/ADI за нитрозамини в лекарства за кръвно е неадекватна по отношение на приложението си и калкулиране на индивидуалния риск за развитие на рак при полиморбидни пациенти.Защо - защото пациентите биха могли да приемат едновременно няколко потенциално контаминирани препарата, като ADI for nitrosamines за всеки един от тях да е в рамките на нормата, но кумулативният прием за деня да е значително по-висок. ADI би следвало да се калкулира на базата на общия за деня лекарствен прием, а не на базата на даден медикамент! Имаме два случая на публикувани такива пациенти, които са приемали например: сартан, метформин и хидрохлоротиазид, развили впоследствие кожни, но и други форми на рак", предупреди проф. Чернев.
КАКВО Е ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ - ПРИПОМНЕТЕ СИ: Лъже ли държавата относно сигнали за рак на кожата заради лекарства срещу хипертония?
В поредицата от материали и интервюта проф. Чернев коментира темата с канцерогенния ефект на сартаните (клас лекарства за хипертония и кръвно налягане), а освен това той и негови колеги имат редица публикации в специализирани научни чуждестранни източници по въпроса (ТУК, ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК).
