Украинските бежанци не успяват да се ориентират в българската здравна система заради липса на достъпна информация за правата им като пациенти. Не са им обяснени и процедурите за избор на личен лекар, които са ключови за общия достъп до здравна помощ. Езиковата бариера също им пречи.
Това сочат резултатите от проучването „Достъп до здравеопазване за украинските бежанци в България”, проведено от Националната пациентска организация (НПО) в периода 15 декември 2022 – 1 февруари 2023 г.
Изследването е осъществено в рамките на проекта „#ОбединениЗаедно – подобрен застъпнически капацитет на НПО в отговор на бежанската криза“, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП в рамките на Фонд Активни граждани.
Резултатите показват, че украинските бежанци у нас страдат и от липса на медикаменти и медицинска апаратура у дома. Става въпрос за апарати за измерване на кръвно налягане, на кръвна захар и др. Не разбират също защо трябва да обикалят по различни институции, за да получат лечението, което им се полага. Смятат, че помощта за тях трябва да е с фокус и върху психологическата подкрепа.
Самата медицинска помощ, която им се оказва, когато достигнат до такава, оценяват по-скоро като добра. Повече от половината обаче посочват, че са платили за нея.
„Никой не ни запозна с правата ни като бежанци. Бяхме много объркани. Детето ми се разболя от варицела, лекарите се държаха мило, но никой не ни разясни какви са стъпките за лечение и как да се погрижа за детето. Нямах пари за лекарства. Беше трудно, защото трябваше да платя прегледите“, разказва украинка пред НПО за проблемите, с които се сблъскват нейните сънародници в България, когато им се наложи да използват здравната система в страната.
От анкетираните бежанци 80% казват, че вече са потърсили медицинска помощ в България, но над 60 на сто са платили за нея. Една десета оценяват медицинската помощ като отлична. Няма нито една напълно негативна оценка.
Налага се изводът, че бежанците от Украйна имат осигурен достъп до здравеопазване в България и са доволни от него. Налице са обаче редица административни трудности и неуредици, които затрудняват получаването на здравна помощ, констатират от Националната пациентска организация.
Освен гледната точка на бежанците, проучването обхваща и тази на представителите на различни институции в сектора на здравеопазването, на неправителствения сектор и др. Посредством анкетни карти са проведени 205 интервюта, от които 127 с украински бежанци и 78 с представители на здравната система – общопрактикуващи лекари, лекари от спешна помощ, от болнични заведения, от извънболнична помощ, представители на пациентски организации, на организации, работещи с бежанци, на общинската администрация (в областта на здравеопазването), на регионални здравни инспекции (РЗИ). Целта е да се идентифицират основните предизвикателства и потребности на двете страни и да се предложат възможности за преодоляването им.
Ангажираните в системата на здравната помощ споделят същите проблеми за достъпа до нея на бежанците, които отбелязват и самите бягащи от войната граждани. Представителите на системата също смятат, че трябва да се работи в насока предоставяне на ясна и разбираема информация за здравните права на бежанците на достъпен за тях език.
Твърдят, че е нужно да се осигурява възможност за превод при прегледите за преодоляване на езиковата бариера и за по-точно снемане на анамнеза, която е много важна за правилното лечение. Предвид преживените психологически травми, за бежанците психологическата подкрепа е от изключително значение и според медицинските лица. Те искат държавна подкрепа за допълнителните разходи, както и наличие на телефон, на който да получават указания при възникнали казуси.
Националната пациентска организация предлага и решения на проблемите. Според тях е необходимо изграждането на единна информационна система, която да обслужва и координира целия поток на бежанци в България - не само този от Украйна, за да се проследява какъв е статутът им, дали имат личен лекар и друга необходима информация, на база на която да им се предлага адекватна подкрепа.
Друго предложение е да се организира мащабна информационна кампания сред украинските бежанци, достъпна на техния език, която да ги запознае с правата и задълженията им като пациенти на здравната система, с процедурите и структурите на здравната помощ. В този процес значима роля могат да изиграят неправителствените организации, в частност пациентските, които и сега се ангажират с подпомагане, посредничество и консултиране на бежанци и се ползват с тяхното доверие.
Необходимо е техни проекти в тази насока да бъдат подкрепени от държавата и местната власт, смятат от НПО. Разработените веднъж материали, преведени на съответния език, биха могли да се използват и за бежанци от други държави. Информационен ресурс за работата с бежанци е необходим и за професионалистите, работещи в здравната система.
"Наложително е да се работи за създаване на модел, с който медицинските работници и представителите на други институции да бъдат подкрепени с осигуряване на превод при работа с бежанци.
Заради преживените психологически травми държавата трябва да осигури и допълнителен ресурс за оказване на психологическа и психиатрична помощ на бежанците, тъй като в момента тя е извън обхвата на здравното осигуряване", смятат още организаторите на проучването.
ОЩЕ: Около 1,1 млн. бежанци от Украйна са влезли в у нас за година, около 50 000 са останали
ОЩЕ: България удължи с 1 година временната закрила за украинските бежанци
