Може ли стадният имунитет чрез заразяване да е отговор на пандемията от коронавирус? Отговор на въпроса търси в пространен материал списание Nature.
През месец май бразилският град Манаус беше опустошен от огромен бум на COVID-19. Болниците изнемогваха, а градските власти бяха принудени да открият нови гробища в околните гори. Но август месец нещо се промени – въпреки отпускането на мерките за социална дистанция в края на юни, в двумилионния град случаите намаляха от 120 дневно до почти 0.
Две групи изследователи се заеха да разследват случая, като през септември заключиха, че намаляването на случаите поне отчасти се дължи на това, че огромен процент от населението се е срещнал с вируса и вече има имунитет. Имуноложката Естер Сабино от университета в Сао Пауло и колегите ѝ тестваха повече от 6 000 проби за антитела SARS-CoV-2. "Открихме, че броят хора, които са били инфектирани, е наистина висок, достигайки 66% в края на първата вълна", казва Сабино. Изследователският ѝ екип стига до извода, че това означава, че броят на хората, които все още са податливи към вируса, е твърде малък, за да се поддържа епидемия – така наречения стаден имунитет. Друга група учени от Бразилия стига до същото заключение.
Случаят с Манаус, споменаван често заедно с части от Северна Италия, които бяха сериозно засегнати от коронавируса, беше използван като аргумент за привържениците на стадния имунитет. Планът предвижда голяма част от обществото да се върнат към нормалния си ритъм на живот, като в същото време се изолират възрастните и хронично болните, които са застрашени от тежко протичане на болестта. Това на практика би позволило на вируса да следва своя естествен ход, смятат те.
Въпреки това епидемиолозите нееднократно опровергават тези идеи. "Да се предадем пред вируса не е план за отбрана", казва имунологът Кристиан Андерсен от изследователския институт Скрипс в Калифорния. "Такъв подход би довел до катастрофални загуби на човешки животи без задължително да води до по-бързо завръщане на обществото към нормалнността. Никога не сме го правили успешно преди и това ще доведе до неприемливо и ненужно страдание и смъртност", казва още той.
Въпреки широкоразпространената критика, идеята за стадния имунитет продължава да се чува от политици в десетки страни, сред които Швеция, Великобритания и Съединените щати. Дори някои учени се опитват да прокарат тази теза. В началото на октомври либертариански мозъчен тръст и малка група учени написаха документ, известен като декларацията "Грейт Барингтън". В него те призовават да се завърнат към нормален живот всички, за които рискът от развитие на тежки симптоми е нисък, за да се позволи на SARS-CoV-2 да достигне необходимите нива за стаден имунитет. Високорисковите, като възрастни и болни, могат да бъдат защитени чрез определени мерки. Авторите на декларацията дори получиха прием в Белия дом и предизвикаха контра реакция от друга група учени от The Lancet, които нарекоха подходът към стаден имунитет "опасна заблуда, неподкрепена от научни доказателства".
Стадният имунитет се достига, когато вирусът вече не може да се разпространява, тъй като среща само хора, които са защитени от него. Когато се достигне достатъчно голям дял от населението, всяка нова епидемия просто изчезва. "Не е нужно всеки от обществото да е имунизиран – трябват ви само достатъчен брой хора да са имунизирани", казва Каролин Бъки, епидемиолог от Бостън, Масачузетс.
Обикновено стадният имунитет е желан резултат от широкоизползвано ваксиниране. То пази тези, които по една или друга причина не могат да получат ваксина, като например тези с компрометирана имунна система. Затова много медицински специалисти предпочитат термина стадна защита.
И това е важно – специалистите по обществено здраве не говорят за стаден имунитет като инструмент в условията на отсъствие на ваксини. "Озадачен съм, че някои влагат в стадния имунитет значение на това, че всички трябва да са инфектирани преди това да спре", казва Марсел Салате от швейцарския федерален институт по технологии в Лозана.
Епидемиолозите могат да изчислят процентът от населението, което трябва да има имунитет, преди да се постигне стаден такъв. Тук значение има "базовото репродуктивно число", което показва средният брой хора, които могат да заразят от един носител на вируса. То показва колко заразен е вирусът и се означава с R0. Формулата за изчисляване на прага за достигане на стаден имунитет е 1–1/R0, което означава, че колкото повече хора заразява един индивид, толкова по-висок е процентът на хората, които трябва да имат имунитет, за да се достигне до стадна защита. Например, морбилите са изключително заразна болест с R0 между 12 и 18, с което се постига стаден имунитет при 92–94% от населението. За вирус, който е по-малко заразен, прагът ще е по-нисък.
Какъв обаче е прагът за достигане на стаден имунитет при SARS-CoV-2? Специалисти са изчислили тази стойност за 30 държави, като се оказва, че той е изключително различен при различните страни. Прагът варира от 85% в Бахрейн до едва 5,66 на сто в Кувейт. Това е заради огромните разлики в стойността на R0, който се променя в различните райони на света според мерките и поведението на хората. В Бахрейн, например, R0 е 6,64, което е сериозен коефициент, а в Кувейт, където има строги мерки, е едва 1,06. Ако ограниченията се премахнат, този коефициент логично ще се повиши.
Според учен от Бостън обаче, тези калкулации почиват на предположения и не отчитат поведението на хората. "Те не показват евентуалните ограничения, промяната в поведението им. Ако например, се увеличи спазването на физическата дистанция, базовото репродуктивно число ще намалее. В момента в който обаче се вдигнат тези ограничения и хората започнат да комуникират както преди, прагът веднага ще се покачи", казва Самюел Скарпино.
В зависимост от страната, прагът за достигане на имунитет при COVID-19 варира от 10 до 70%. Но Скарпино предупреждава, че ниските прагове се основават на възприятия, които може да не са верни. Според математическите модели, при тях първо ще се заразят хората с много контакти и така ще предадат вируса на повече хора. След като тези суперзаразители получат имунитет към вируса, веригите на заразяване рязко ще намалеят и като резултат ще се стигне бързо до стаден имунитет, макар и с нисък процент заразени. "Но ако се окаже, че всеки може да стане суперзаразител, тези предварителни изчисления просто не са верни. Като резултат, прагът на стадния имунитет ще бъде по-близо до границата от 60-70% - точно както показват повечето модели", казва Скарпино.
Точно това показват и заразяванията в затворени общности като затворите и круизните кораби. Първоначално COVID-19 се разпространява бурно, след което се забавя. В щатския затвор Сан Куентин в Калифорния повече от 60 на сто от обитателите се заразяват, преди да спре епидемичният взрив, а това не е станало при 30%. "Няма мистична тъмна материя, която предпазва хората", категоричен е Кристиан Андерсен.
И въпреки че стадният имунитет може да бъде пресметнат, никой не знае дали реалният сценарий ще е именно такъв. Именно затова много изследователи смятат, че той е лоша идея. "Да се опитваме да достигнем стаден имунитет чрез таргетирани инфекции изглежда безумно. В САЩ вероятно при такъв сценарий между един и два милиона души ще умрат", казва още Андерсен.
Пример за това е бразилският Манаус. През май смъртността в града достига 4-5 пъти повече от измерената в предишни години. И въпреки ентусиазма около намаляването на заразените през август, бройките отново започват да растат. "Това повишение показва, че спекулацията, че населението на Манаус е достигнало стаден имунитет, просто не е вярна", категоричен е Андерсен.
Смъртните случаи са само част от уравнението. Много от заболелите могат да претърпят сериозни както медицински, така и финансови последствия, а много хора, преживели коронавируса, съобщават за остатъчни ефекти върху здравето си. Над 58 000 души са били заразени до момента в Манаус, а това означава огромни човешки страдания.
В началото на пандемията редица медии обявиха, че Швеция ще преследва стаден имунитет, като остави хората да живеят нормално, но на практика това не е така, смята здравният министър на страната Лена Халенгрен. "Стадният имунитет е вероятна последица от развитието на разпространението на вируса в Швеция или в други страни", заявява тя пред Nature. "Подходът на Швеция е близък до този в останалите страни: изтъкването на социалното дистанциране, защитата на уязвимите групи, масовото тестване и проследяването на контактните лица, както и подсилването на здравната система, за да се справи с епидемията", казва тя. Въпреки това Швеция не е модел за успех — статистиката на "Джонс Хопкинс" показва, че страната отчита над 10 пъти повече смъртни случаи от COVID-19 на 100 000 души, отколкото в съседна Норвегия – 58,12 спрямо 5,23 на 100 000. Фаталните изходи спрямо броя инфектирани пък са три пъти повече в сравнение с Норвегия и Дания.
Концепцията за достигане на стаден имунитет след заразяване почива и на недоказаната теза, че хората, които оздравеят, вече са неуязвими за вируса. За SARS-CoV-2 има индикации, че се образува някаква защита, но е минал твърде малък период, за да се установи със сигурност дали има дългосрочен имунен отговор. Освен това към днешна дата е трудно да се измери със сигурност нивото на имунитет в дадено лице. Изследователите могат да тестват нивата на антитела, специфични за SARS-CoV-2, но те все още не знаят колко време те ще бъдат откриваеми в кръвта. Сезонните коронавируси, които причиняват настинка, провокират топящ се имунитет, който трае средно около година. "Разумно е да предположим, че и с този коронавирус положението ще е подобно", смятат учени.
Освен това през последните месеци се появяват доказателства, че някои хора се заразяват повторно с вируса. Засега не е ясно колко често това би могло да се случва и дали при реинфекцията, COVID-19 ще бъде изкаран по-леко. "Ако хората, които са заразени, станат податливи на вируса отново след година, на практика никога няма да бъде достигнат стаден имунитет", казва Андерсен.
"Няма магическа пръчка, с която да решим проблема. Ние трябва да се изправим пред реалността – никога преди не сме достигали до стаден имунитет чрез масово заразяване с непознат вирус и за съжаление SARS-CoV-2 не е по-различен. Ваксинирането е единственият етичен път към стадния имунитет. Колко хора ще трябва да ваксинираме и колко често – всичко това зависи от много фактори, включително и колко ефективна ще е ваксината, както и колко време ще предпазва", казва още Андерсън.
Разбираемо е, че хората са уморени и разочаровани от наложените мерки като социално дистанциране и локдаун на много места. Докато обаче няма ваксина, това са най-добрите инструменти, с които разполагаме. "Не е неизбежно всички да хванем вируса", казва Де Соуза. "Има много причини да сме оптимисти. Ако продължим с управляването на риска, докато получим ваксина, ние със сигурност ще спасим доста животи", добавя той.
