Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Ето кои ваксини срещу COVID-19 ще закупи България, ако депутатите се съгласят

26 ноември 2020, 14:00 часа • 9553 прочитания

Кабинетът предлага четири ваксини срещу коронавирус да бъдат закупени и разпространявани в България. Това са тази на AstraZeneca, Sanofi, Pfizer/BioNTech и ваксината на Janssen Pharmaceutica NV (бел.ред. - Pharmaceutica NV е една от фармацевтичните компании на Johnson & Johnson).

Ваксините са разпределени в три основни категории: аденовирусни (AstraZeneca и тази на J&J), антигенни (Spikeprotein) (Novavax и Sanofi Pasteur) и RNK ваксини (Curevac, Phizer и Moderna). При предварителните споразумения с ЕК, със свое решение и по съвет на Министество на здравеопазването в началото на септември кабинетът е взел решение да участва в закупуването и на трите вида ваксина.

Предложението, което видя Actualno.com, е внесено от Министерски съвет на 20 ноември в Народното събрание. То ще премине през ресорната здравна комисия на парламента и след това ще бъде разгледано и гласувано от депутатите на закрито заседание, заради включените договори за предварителни споразумения за покупка на ваксини, което е конфиденциална информация. Преди това проекторешението ще премине през ресорната здравна комисия в НС.

Reuters разкри колко ще плати ЕС за ваксините на Pfizer и CureVac

Спомняте си, преди време премиерът Борисов ясно каза, че именно депутатите ще са тези, които ще определят с кого и какви договори ще подпише България, за да се снабди обществото с васкина срещу COVID-19.

Борисов: Парламентът ще реши за купуването на ваксина за COVID-19

За AstraZeneca, Sanofi, Pfizer/BioNTech депутатите трябва да одобрят присъединяването на България към сключените вече споразумения от ЕК, за четвъртата - тази, разработвана от J&J трябва да се предприемат действия за сключване на договор.

Казус с ваксината на J&J

Министерството на здравеопазването е препоръчало на правителството да се откаже от тази ваксина, предложена от ЕК с доклад до МС на 14 октомври. Правителството е уведомило Комисията още същият ден. След изтичане на срока за възражения от страните-членки, от ЕК са върнали отговор до България, че е единствената държава, отказала се от тази ваксина. След този отговор правителството в крайна сметка одобрява закупуването ѝ.

Затова трябва да се сключва нов договор с тази компания, въпреки че в момента ЕК има договор с J&J. Набавянето на ваксината ще стане чрез друга страна-членка, която ще "заяви и предостави на България същите количества от ваксината на същата цена и при същите условия, които биха били постигнати при участие в APA. (бел. ред. - Advance Purchase Agreement)".

От внесеното предложение в НС се разбира, че при ваксината на Sanofi България може да поръча количество, различно от пропорционалното - каквато е процедурата с другите ваксини, след завършването на фаза 2 от клиничните изпитания.

В проектопредложението е записано, че списъкът с ваксините и компаниите, които ги произвеждат, потенциално може да се увеличава, като става ясно, че ЕК е преговаряла за ваксини с общо 7 различни компании, а за момента предлага портфолио от 6 възможни за разпространение ваксини.

С днешна дата Европейската комисия има споразумение общо с 6 компании за ваксини: с AstraZeneca, Sanofi-GSK, Janssen Pharmaceutica NV, BioNtech-Pfizer и CureVac и Moderna.

ЕК съгласува договор за ваксина с Moderna

В момента ваксините са на различна фаза от проучването им и се очаква да се получат разрешения за употреба в различно време. При положителен отговор от Европейската агенция от лекарствата, ЕК ще даде разрешение за ползване на продукта от различните държави-членки.

След това, според договорите с ЕК, ваксините ще се доставят от самия производител до конкретните държави-членки на посочените от правителствата места. Държавите-членки са принудени по договор да приемат ваксините, без значение дали е бил спазен срока по договор за получаване на разрешително за разпространение и сертификат за ефективност.

Колко ще струва ваксината на Pfizer, оказа се и трудна за пренасяне

В проекторешението се подчертават трудностите за разпространение, като например при тази на Pfizer, например, която изисква дълбоко замразяване. Затова е посочено: "две от ваксините изискват съхранение при над -75 градуса, и много специален режим на приложение и съхранение, което налага да се изгради и специална логистика, както и да се предвидят обучения" за безопасното им прилагане. "Ще е необходимо осигуряването на минусови хладилници, съоръжения с температурен мониторинг (каквито няма налични в страната) както на национално ниво, така и в РЗИ, и при ОПЛ като основни изпълнители на имунизации".

Записано е, че процесът на ваксинация ще е "сложна логистика по бързото оползотворяване на всеки отворен флакон ваксина чрез определяне на отделни часове само за прилагането ѝ, предварително записване с уговорени часове на желаещите лица, предвид, че предварително трябва да бъде подготвен инжекционният разтвор."

Описана е и самата процедура по осигуряването на ваксини за страните-членки от производителите и видовете договори ЕК - България, ЕК - производител на ваксина

От името на държавите-членки Европейската комисия преговаря и сключва предварителни споразумения с компаниите, които имат най-обещаващи разработки, за закупуването на определени дози от лекарството. Това става след предварително съгласуване със здравните министри и експерти на всяка държава.

Комисията сключва два вида такива предварителни споразумения: едните - даващи право за придобиване на дози ваксини, другите - със задължение за придобиване на дози ваксини. Всички предложения на ЕК до момента са със задължение за придобиване, с изключение на едно - за право на придобиване на дози ваксини, става ясно от проекторешението, предложено на НС. При задължителните договори все пак държавите - членки са имали 5 дневен срок да се откажат, ако това не е направено, се приема за съгласие с договореното.

Споразумението с ЕК предвижда авансово финансиране на фармацевтичните компании, които инвестират в производствен капацитет преди получаване на разрешение за употреба на ваксини за COVID-19, което е за сметка на бюджета на ЕС, чрез инструмента за спешна подкрепа (ESI). При изчерпване на този бюджет, има възможност, при интерес от държавите - членки, да се сключват и допълнителни споразумения с производителите, като парите ще се покриват с доброволни вноски на заинтересованите държави.

В споразуменията е предвидена и възможност, при определени условия, държавите-членки да дарят или препродадат ваксини на други държави или публични институции със съгласието на Изпълнителя. Препродажбата трябва да е на цената, която която е платена за ваксината. В този случай обаче, държавата - продавач трябва да възстанови на ЕК авансовото заплащане на дозата, платена от Комисията на Изпълнителя.

Любов Павлова
Любов Павлова Отговорен редактор
Новините днес