47 на 52 процента – това е съотношението на здравни плащания в България според доклад на Европейската комисия. 47-те процента се отнасят за плащане лично от джоба ни, докато 52-та процента са държавният дял, който отново се формира от пари от джоба ни – през здравните вноски. При това 14% от населението дори не е обхванато от системата на здравното осигуряване, което прави достъпа до лечение още по-труден.
Още: Трета жена постъпи в "Пирогов" заради ботокс
Още: Държавата нареди проверка след ботокс-инцидентите
Прекият дял на пациентски плащания са основно за лекарства, извънболнична помощ и пари под масата, пише в. "Сега", позовавайки се на данните от доклада.
Относително слаба е първичната превенция и промоцията на здравословен начин на живот, което рефлектира във висок дял на предотвратими смъртни случаи, системата на здравеопазването не успява да лекува ефективно и навреме пациентите - България е на четвърто място по смъртност от предотвратими състояния и заболявания.
Без да е особено учудващо, в доклада излиза и ново много притеснително заключение – 20% от болничните хоспитализации може да не се случват, а ефектът да е същият през извънболничната помощ. "Силният ръст на броя на болничните легла в градовете и в частния сектор в същото време подсилва концентрацията на този тип услуги въпреки опитите да бъде овладян този процес и да бъде подсилена доболничната грижа", пише в доклада.
Още: Кога се прави тест за грип? Говори инфекционист
Още: Пак след поставяне на ботокс: Приеха втора жена в „Пирогов“
"През последните 10 години значително намаля дефицитът от медицински и дентални услуги, но днес се е оформила значителна разлика между хората с високи и ниски доходи и това, което могат да си позволят", допълват от ЕК.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Оперираха пет момиченца с по две матки в "Майчин дом"
Още: Проф. Кантарджиев: Пикът на грипа ще е между 3 и 5 февруари
"Въпреки значителното подобряване от 2000 г. насам на прогнозната продължителност на живота България регистрира най-ниския показател в ЕС", отбелязва ЕК. Тя е 74.8 г. по данни от 2017 г. Освен това силно доминира рискът от фактори като пушене, пиене на алкохол и нездравословно хранене, което допринася за висока смъртност от инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове. 51 на сто е делът на смъртността, дължаща се на поведенчески рискови фактори при 39% в ЕС.
