"Всеки елемент от процеса на лечение съдържа риск за безопасността на болния. Мерки за безопасност могат да бъдат приложени и се прилагат спрямо лекарствата, медицинските изделия, консумативите, болничната среда(сгради, осветление, бельо и пр.). Дейността на медицинския персонал също може да бъде повлияна, за да се намали риска от увреда. За целта се изработват стандарти на поведение. Тази стандартизация на медицинските процеси няма нищо общо с нашите измишльотини, наречени медицински стандарти." Това каза д-р Стойчо Кацаров, Председател на УС на ЦЗПЗ по повод Световния ден за безопасност на пациента.
По думите му пациентът, като субект на лечението може да участва в процеса на повишаване на безопасността, ако е информиран. Кацарски уточни, че няма предвид бланкетното информирано съгласие попълвано при постъпването за лечение. Въпросът е информиран ли е пациентът за възможностите и рисковете в отделните болници, преди да постъпи за лечение?
Според него има редица важни въпроси, свързани с безопасността на пациента:
"Знаем ли колко са Вътреболничните инфекции във всяка една болница? Знаем ли колко са непланираните повторни операции? Знаем ли колко са непланираните повторни хоспитализации? Знаем ли колко са хирургически усложнения – вторично заздравяване на раните, ателектази, тромбози и пр.? Каква е смъртността в отделните болници и отделения?"
Според Кацаров тази информация липсва, тя не се оповестява, а в много случаи дори се прикрива.
Такъв пример са данните за вътреболничните инфекции.
"Многобройни проучвания показват, че в Европа честотата на разпространение на ВБИ варира от 4,6% до 9,3% и може да засегне от 9% до 37% от приетите в интензивни отделения. В България те са 0.8%. Достоверна ли е тази информация? Колко ни струва лечението им?", пита още д-р Кацаров.
Според него тази информация у нас се крие, заради последиците.
"Признаването на грешка води най-малкото до глоба, а в много случаи и до наказателно преследване. Така вместо да изучаваме грешките, ние ги крием. А те са източник на знание, предпоставка за развитие. Ето защо, нормативното уреждане на този въпрос не само ще подобри информираността ни, но ще повиши безопасността и качеството на лечебния процес, най-малкото като се избегне повтаряне на едни и същи грешки.", допълни още той.
По думите му информирането на пациента е само предпоставка за участието му в процесите:
"Това участие ще е ефективно, само ако пациентът бъде овластен или ако предпочитате поставен в центъра на системата. Пациентът ще бъде в центъра, ако може да избира – лекар, ЛЗ и осигурител и ако плащането зависи и от това дали е доволен или не от лечението."
Кацаров признава, че пациентът в повечето случаи не е компетентен да преценява, но "ние не сме компетентни и при избора на компютър, смартфон, автомобил или телевизор. Трябва ли да се лишим от информация за тези стоки? Пациентите имат едно предимство при избора на доставчик, а то е, че в този избор освен сравнителна информация, могат да бъдат подпомогнати от своя осигурител. Осигурителят, обаче ще прави това само, ако е под пазарен натиск и в риск да загуби осигурени. Ето защо демонополизацията на здравното осигуряване е важна и за безопасността на пациентите."
Припомняме, че СГС постанови рекордно обезщетение за увреда на дете по време на раждане. Повече може да научите в СТАТИЯТА ТУК
