Държавата не само няма да губи пари, както е в момента, но и ще печели от здравеопазването, ако се погледне на здравето като икономика. Тази позиция изрази служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров на дискусия, организирана от съюзите на лекари и фармацевти и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, предаде 24 часа.
В дебата освен него участваха и шефът на здравната каса проф. Петко Салчев, шефовете на лекарския съюз д-р Иван Маджаров и на фармацевтичния съюз проф. Асена Сербезова и представители на политическите сили - проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ, д-р Александър Симидчиев от “Демократична България”, проф. Георги Михайлов от БСП и Константин Георгиев от “Изправи се! Мутри вън!”.
“Здравната система трябва да се разглежда като икономика а не като администрация, социална дейност или държавен разход. Това е икономическа дейност, която може да носи приходи и печалба дори на държавния бюджет”, заяви министър Кацаров. Той поиска да се обсъди сериозно въпросът дали не трябва да има частни конкуренти на здравната каса. Основната цел на здравната система според него трябвало да бъде повишаване на качеството и продължителността на живота. Тристълбов модел, но в заплащането на медиците ще помогне да се привлекат и задължат кадри в неатрактивни места, заяви пък бившият здравен министър проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ. Той припомни, че като министър предложи промяна в наредби за заплатите на лекарите, така че те да бъдат увеличени.
Общините, болниците и държавата да плащат заплатите на медици в малките населени места, в които има криза, предвиждаха промените, предложени от Ангелов. Не процентът на финансиране в здравеопазването е малък, а БВП и трябва да се работи върху това, посочи още бившият министър. Нужна е работа въху скринингови програми, конкретно за някои често срещани онкозаболявания, както и развитие на доболничната помощ, препоръча още Ангелов.
За поне три източника на финансиране на здравната система се обяви и д-р Александър Симидчиев от “Демократична България”. Като парите трябвало да идват от здравната каса, застрахователи и трети източник, който да покрие напълно здравната профилактика на населението. “Трябва да имаме поне три източника на финансиране със своите пропорции, те ще ни дадат по-добро здравеопазване и пациентът ще усеща качеството. Трябва да постигнем съгласие около детското и майчиното здравеопазване, дигитализацията и профилактиката”, каза Симидчиев и добави, че структурните приоритети в сектора трябва да са свързани със стратегия за дигитализация на здравеопазването и за развитие на образованието в системата. Да се направи застрахователен пул за въвеждане на иновативни технологии, а не да се чака на държавата да прави фондове, предлага шефът на здравната каса проф. Петко Салчев.
“По света има пулове, в които участват пенсионни фондове и други. Върху тези примери трябва да се помисли”, обясни той. Салчев предлага още всички лекарства до 20 лв. да започнат да се покриват 100% от здравната каса, защото именно при тях били и най-големите доплащания от българските пациенти. “Здравеопазването не е икономика, а основна социална функция на държавата заедно с образованието”, противопостави се обаче на идеите за демонополизация онкохематологът проф. Георги Михайлов от БСП. Според него новото правителство трябва да се заеме още от есента с модела на финансиране. Политически неиздържано обаче било предлагането на изцяло частно здравеопазване по швейцарския модел у нас, тъй като страната ни е най-бедната в ЕС. Именно към него обаче “вървим в последните 15 г. със ситни крачки на гейша”, каза Михайлов.
Сред недостатъците на системата, които той посочи, са високата смъртност от предотвратими заболявания, което е парадокс при доминираща болнична система у нас. Според него средствата не се разходват ефективно и в полза на пациентите. Заради това акцентът в развитието на здравеопазването трябвало да е насочен към доболничната помощ и намаляване на ДДС върху лекарствата.
