"В България не се води статистика на труднозарастващи рани. Според проф. Владислав Христов за 2014 г. заболелите в страната са около 100 000 годишно. По мое наблюдение след COVID-19 има значително увеличение на случаите с трудно зарастващи рани". Това заяви в предаването „Пулс” на NOVA NEWS д-р Емил Пешев, потомствен медик, правнук на хирурга доц. Арсов
Още: На комисия: Кога и с колко ще вдигнат заплатите в държавните психиатрични болници
Още: По един човек на смяна с психично болните: Персоналът застарява, а заплатите са ниски
По думите му още египтяните са разделяли раните на “чисти” и „нечисти” и са търсели начин да решат проблема с трудно зарастващи рани. Рисковите групи пациенти, при които може да се получат трудно зарастващи рани, са на възраст от 45-60 години, както и пациентите над 70-годишна възраст с придружаващи рани. Инфекция или придружаващи заболявания като артериална хипертония, сърдечни заболявания, захарен диабет засилват риска от трудно зарастване на раните.
„Труднозарастващите рани са хронични. Трябва да има четири седмици, за де се реши, че раната е труднозарастваща”, обясни д-р Пешев.
Един от пациентите му е получил инсулт по време на ангеография. Възрастният мъж се е залежал и е получил трудно зарастваща рана, лекувана една година в домашни условия. Декубиталната рана (рана от залежаване) е била с диаметър около 15 см.
Още: Мултиплен Миелом – болестта, която често се прикрива зад болка в гърба, слабост и умора
Още: Лекари с последни новини за бебето с менингокок в Пловдив
