След спирането на трансплантациите от живи донори по време на пандемията от COVID-19 - тези операции все още не са възстановени в пълен обем спрямо периода преди нея, заявиха за bTV от Медицинския надзор.
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
Данните за миналата година показва, че бъбречните трансплантации от жив донор са само две, а през 2022 г. - една, при 13 през 2019 г., предхождаща COVID кризата. Операции на черен дроб от жив донор, които са се извършвали на деца в болница „Лозенец“ пък са преустановени през 2021 г., поради липса на подготвен екип, твърдят от медицинския надзор.
Още: Втори шанс за живот за три души след донорска ситуация в Стара Загора
През тази година Александровска болница успя да възстанови програмата си за живо донороство. Вече има планирани и следващи операции. Първата трансплантирана там за годината е млада жена и мъжът, който ѝ дава живот за втори път - нейният баща.
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
След раждането на детето си - 31-годишната Десислава отключва заболяване, което уврежда бъбреците ѝ. Лечението не дава резултат - следва хемодиализа в продължение на повече от година. „Тежко е - 4 часа, 3 пъти в седмицата. Не се чувстваш добре. След процедурата - целия ден си на легло. Не си в кондиция. Не водиш нормален начин на живот, защото си зависим от машината“, казва младата жена пред bTV.
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)
Донор е нейният баща Николай - мъжът дарява единия си бъбрек, за да спаси живота на детето си. „Спасяваш човек. Още повече за близък. Не мисля, че някой трябва да се колебае за нещо такова. Гледаме напред, тя беше на хемодиализа толкова време. И вече има съвсем различен вид“, споделя Николай.
Това е втора трансплантация от жив донор за годината. А за 2024 г. - до този момент касата е финансирала общо 8 за чужбина. Други пациенти пък плащат сами или с дарителски кампании лечението си. А причините за малкото операции у нас са много.
Още: Трима души получиха шанс за втори живот след донорска ситуация
Още: След смъртта на бебе: 29 лекари в болницата в Сандански напускат
Още: Здравният министър за парите за инвитро: При необходимост тези 2 млн. лв. ще ни бъдат върнати
„Загубено доверие, липса на мотивация в екипите, липса на държавен приоритет. В трнасплантационната дейност са ангажирани много хора. При живото донорство, това са колегите по места, които правят диализите и да ги информират, че се прави това нещо в България, че има добри резултати“, обясни Проф. д-р Маринчо Георгиев, началник на клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“.
От медицинския надзор заявиха за bTV, че са заложени средства за обучение на екипи за тези операции. “В организираните обучения са включени педиатрични бъбречни трансплантации от жив и от трупен донор, които в бъдеще ще бъдат извършвани в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. „Надявам се обществото да разбере, че такива трансплантации са се правили и продължават да се правят“, заяви проф. Георгиев.
Още: В Испания направиха 48 трансплантации само за денонощие
А Десислава вече е нетърпелива за срещата с дъщеря ѝ: „Много се надявам скоро да я видя. Чувствам се като нов човек - нищо общо с преди“, казва жената. Утре тя и баща ѝ ще бъдат изписани - след месец престой в болницата.
