Първият български център за социален цирк „Мини Арт“ вече е факт. Проектът е насочен към хора, които поради различни обстоятелства – неравностойно положение, липса на родителски грижи или финанси – нямат достъп до спорт и развлечения. Основатели на инициативата са артистите Гео и Галина, които са двойка, както на сцената, така и в живота.
"Започнахме да работим след 2015 година. За първи път разбрах какво е социален цирк и видях ефекта от него, когато бях в Африка, на големия фестивал на цирковото изкуство в Адис Абеба, столицата на Етиопия. Там видях стотици деца, които участват в тези проекти и огромен мащаб от десетки актьори и треньори, и когато видях как тези деца от една ситуация, в която се вижда безпътицата, се превръщат в едни уверени хора, които играят и създават радост на стотици хора. Тогава си казах по какво се отличава Африка от България. Все едно тук няма бедни и нещастни хора. Все едно не трябва да се учим да бъдем по-добри ли? Тогава започнах да вярвам, че социалният цирк трябва да се случи в България. Няколко месеца след това по неведоми пътища се запознах с Галина и от първата секунда започнахме да работим в тази посока", споделя Гео Калев, който е основател на инициативата.
Социалният цирк дава възможност за откриване на талантливи деца и извеждането им от неблагоприятна среда. Пример за това е личната история на Галина Ройбек, която е основател и главен треньор в Мини Арт центъра. Галина е родена в България и до 4-годишна възраст е живяла в дом за сираци с повече от 100 деца. След това е осиновена от датско семейство. Влюбва се в едноколесния велосипед след като го вижда в цирково представление в Дания и е силно впечатлена от баланса на акробата. Преди няколко години тя идва в България, защото научава, че ще затварят дома, в който е живяла. 23 години по-късно Галина се връща към корените си и избира да заживее отново в Родината.
"Пристигнах в България през 2016 г., за да видя къде съм родена. След посещението на родния ми град Ямбол, аз се запознах с хора със същата мечта като моята – да създадат нещо повече, да дадат нов поглед върху цирковото изкуство. И така се случи, че останах в България. Вече 5 години съм тук. Годината след пристигането ми, през 2017, аз и Гео Калев създадохме фондация „Мини Арт“ с много надежди и ясна мисия да направим първия социален цирк в България и ето ни тук сега. Направихме го", признава Галина Риом-Ройбек, която е съосновател на инициативата.
Мисията на създателите е да направят изкуството достъпно за всички, вкарвайки цирковите тренировки в социалните институции – домове за деца, бежански лагери, затвори и гета, опитвайки се да реабилитират достойнството и мястото в обществото на тези онеправдани хора, заслужаващи внимание и обич.
"Според мен всяко начало е лесно, защото е начало. От днес вече започваме да работим – създадохме този център и имаме вече инструментите, с които да работим – да тренираме деца и младежи с една единствена цел, да им докажем, че те могат и те самите да си докажат, че могат. Това е една много фина вибрация, която всъщност променя съдби, променя животи и дава насока, а тази насока е да вярваш в себе си", категоричен е Гео.
"Моята цел е да приобщим всички в обществото чрез иновативни дейности, да ги направим част от каузата, да развием техния потенциал чрез цирковите дисциплини, да дадем равно право на всеки, независимо дали идва от беден или богат квартал. Всеки е добре дошъл да се самопредизвика. Всички ние имаме добри и лоши дни, а тук в нашия Мини Арт център се хващаме за ръце метафорично казано и си помагаме – не просто се учим на цирково изкуство, но и се подкрепяме, разбираме нещо повече един за друг", допълва Галина.
"В момента социалният цирк е достигнал до хиляди през всички тези години. Десетки са децата, които са участвали в проектите и очакваме всеки ден да идват хора на тренировки, да идват хора със специални потребности или хора, които просто искат да се разнообразят и да бъдат щастливи да усвоят цирковото изкуство", обобщава Гео.
18-годишната Натали е ученичка в професионална гимназия по хранително-вкусови технологии "Проф. д-р Георги Павлов". Тя живее в дом за деца, лишени от родителска грижа в квартал „Надежда“ – дом, който многократно е посещаван от социалния цирк.
"Казаха ни в дома, че ще има цирк и всички деца започнахме да играем. Аз първо опитах с жонглирането, после опитах с палките, но се ударих и се отказах от тях, и с акробатика се опитах да съм с надолу главата. Хареса ми, много е интересно. С колелата също, но е много трудно. Бяхме на двора и там ни учеха да караме. Но и от това се отказах, защото е твърде трудно и само падах. Иначе и то беше интересно. В дома са идвали няколко пъти и всеки път ни показват нови неща", споделя Натали.
"Става въпрос за базисна тренировка със загряване, усвояване на цирковите дисциплини и работа в групата, всеки с всеки. Социалният цирк дава възможност да се комуникира много добре и едно от най-важните неща е, че ние не се състезаваме някой да е по-добър спрямо другите, ние тренираме така, че всеки да е достатъчно добър пред себе си – да се развива, а не да се конкурира", обяснява Калев.
Мини Арт Центърът е напълно оборудван с циркова екипировка и опитни учители, които преподават тренировки по жонглиране и акробатика, както и алтернативни спортове като юнисайкъл – велосипед на едно колело. Михайл Райчев е третият елемент от екипа. Времето от 2009 до 2015 той прекарва пътувайки между Франция, Дания и България. Работи като жонгльор в множество спектакли в тематични паркове, шоу програми, нощни клубове и откривания.
"В социалния цирк съм от самото начало – 2017 година. Аз съм треньор по жонглиране. Супер случайно се сблъсках с жонглирането, когато заминах във Франция през 2009 година като артист да плаша хора в къща на ужасите. Там живях с най-различни артисти от други държави, имаше 2-ма американци, които жонглираха. Питах ги как става, те ми показаха и супер бързо се научих", припомня си Михайл.
"За мен е важно хората да припознаят каузата, да знаят, че социалният цирк не е някакъв майтап, обида към парламента, а е термин, който обуславя нашата методология и стремежа ни да правим хората по-добри. Всички тези думи да се свеждат до това, че циркът е инструмент, чрез който се чувстваме по-добре, по-лесно комуникираме помежду си и сме здрави, както ментално, така и физически", допълва Гео.
"Каузата ни е да се забавляваме взаимно – ние като треньори и хората, които имат нужда от социалния цирк. Целта не е да ги направим циркови артисти, а да се насочат към нещо, да научат нещо ново, което би им помогнало в най-различни сфери. Първият ни проект беше в център за зависими хора, в град Банкя. Не бяха толкова зависими от наркотици, а по-скоро имаха сексуална и хазартна зависимост. Тогава едно момче ми каза, че ако го беше видяло това нещо по-рано, може би нямаше да се захваща с хазарт. Колкото и клиширано да звучи, това ми направи впечатление и се почувствах много добре", признава Мишо.
"Невероятно е да виждаш реакциите на хората. Тук идват хора от социални групи, към които обществото е малко резервирано и дистанцирано, но после, когато се качат на нашата импровизирана сцена, всички започваме да се подкрепяме и те осъзнават, че няма значение откъде идваш. Това ги вълнува и ги прави емоционални, защото те си мислят, че са умения, които е невъзможно да научат, но после се поглеждат отстрани и си казват „уау, това всъщност съм аз“ и то само час по-късно. И си тръгват оттук с големи усмивки, страхотно е да го видиш", споделя Галина.
Българският социалният цирк е в партньорство с датския, а проектът е активно подкрепят от датското посолство в България.
"Аз съм в България от 4 години. Запознах се с Галина още при пристигането ми в България, на едно от събитията на Столична община и тя ме запозна с този социален проект. В следващата година ние развихме партньорски отношения и посолството на Дания започна да помага финансово на каузата, както и чрез контакти. Опитвам се да съм в помощ, доколкото е възможно. Мисля, че е много важно да си социално ангажиран с обществените проблеми. Галина е израснала в Дания и е в много добри отношения с родителите си, но нейните корени са тук – в България, което е важно за нея. България е бедна страна, която все още среща различни предизвикателства, затова е важно да се помага. Аз смятам, че социалната инициатива на „Мини Арт център“ върши страхотна работа не само тук, но и в Дания", категоричен е посланикът на Дания в България Сьорен Якобсен.
"Целта ни е да достигнем до максимално много хора в най-различни сфери от социалния живот, да се разраснем, да работим повече с хора с увреждания и в други градове. За момента работим във Велико Търново в дом за възрастни хора с увреждания. Надяваме се да започнем инициатива за представления и в затворите. Все пак всички сме хора и всеки има право на втори шанс. Да достигнем до максимално повече хора, които да се чувстват добре и ние да се чувстваме добре. В Централен софийски затвор направихме едно представление, в затвора в Кремиковци също", обяснява Михайл Райчев.
"Това е кауза, която определено ще запомня, тя е много близо до сърцето ми. Мисля, че работата, която свършихме е изключително важна и се радвам, че бях част от този проект. Винаги е хубаво, когато можеш да направиш нещо за някой друг, особено за хора в неравностойно положение", допълва датския посланик.
"В момента помагаме на около 7 социални институции в България – от Велико Търново, до училища в София и ромския квартал „Факултета“. Ние започнахме и все още работим с район „Надежда“, както и със социални домове. Но нашата таргет група на практика са всички – от хора, които искат да усвоят нови умения, да се научат да пазят баланс и да се предизвикат, до хора с увреждания или такива, които имат нужда от малко тласък, за да получат правилната мотивация за училище или работа. Работим и с хора, които просто търсят промяна или разнообразие в живота си", признава Галина.
Използвайки изкуството, социалният цирк помага на деца без родители, социално слаби и уязвими младежи да повярват в себе си, да се подготвят и да продължат към едно по-устойчиво бъдеще. Но центърът е отворен и за всеки друг желаещ – голям или малък, който иска да се развива в циркова дисциплина или просто да поддържа спортен тонус.
Автор: Габриела Андреева
