Изложбата "Тракийско злато от България. Легендите оживяват" е последната версия на една експозиция, която световните музеи редовно представят от 1974 година насам.
Новата подредба е създадена от научен екип, организиран от Министерството на културата проф. д-р Иван Маразов, проф. Веселина Инкова, д-р Любава Георгиева и Елка Пенкова. Концепцията на изложбата е напълно оригинална – за първи път се прави опит чрез визуални решения да се предложи неконвенционален поглед към механизмите на интерактивността, която е в основата на културния обмен на образи и идеи, на въздействието и пречупването им през призмата на различната среда, в която те функционират, предаде БГНЕС.
Изложбата отпътува за Москва от Националния исторически музей на 15 септември, а откриването ще се състои на 30 септември. С Решение на Министерския съвет от 11 юли тази година е осигурена държавна гаранция за гостуването на експонатите в ГИМ Москва. Експозицията ще бъде охранявана до летището от специализирани части на МВР, съобщават от Националния исторически музей.
Културно-историческото пространство на древна Тракия надхвърля географските й предели, създават се контактни зони, чрез които безкнижовното тракийско общество влиза в полето на "наблюдателите" в различни периоди. Един от начините за разпознаване на тракийската древност е елинизацията. Тъй като траките нямат писменост, тяхната вяра е изразена в блестящи произведения от сребро и злато, във внушителните подмогилни градежи – гробници и храмове-хероони, посветени на обожествените им царе. Така в елинските митове се раждат образите на блестящия в златни и сребърни доспехи цар Резос, който наподобявал самия бог Арес, идващ на помощ на трояните; на Ликург, дръзнал да се противопостави на всемогъщия Дионис; на Залмоксис, който проповядвал вярата в безсмъртието. Най-ярката персонификация на тракийската легендарна древност е царят-жрец и певец-посветител Орфей, чиято музика е предавала звученето на космическата енергия.
Герои на Микенска Тракия, но и достоверно документирани през цялото І хил. пр. Хр., носители на политическата, военната и религиозната власт, царете са вярвани учители по вяра, прорицатели на своя бог и посветители в мистерията на безсмъртието. Обобщеният образ на тракийския владетел – воин и жрец, е представен чрез реконструкция, включваща елементите от въоръжението му (шлем, броня, наколенници, мечове), инсигнии (златни нагръдници, апликации, торкви, гривни др.), както и чрез златни и сребърни обредни съдове (ритони, чаши, канички и др.). Двата пътя към безсмъртието на тракийските царе-жреци - Аполоновия (чрез пречистване) и Дионисовия (чрез кърваво жертвоприношение) са очертани чрез експонираните в изложбата ритуални сервизи – Аполоновия от Рогозенското съкровище и съкровището от с. Борово, Русенско – политически дарове от могъщия одриски цар Котис І на анонимни гетски и трибалски владетели.
Доктриналната позиция на царя и аристократите-воини, както и степените на самоусъвършенстване, през които преминават, е предадена чрез богатите дарове от могилния гроб на владетел край с. Златиница-Маломирово, Ямболско, сред които са параден наколенник с изображения, златен венец и пръстен печат, железни копия, броня и шлем, елементи от конски амуниции и др.
Експонираните конски амуниции, изработени от бронз, сребро и злато допълват образа на тракийския владетел - ездач, неотменно обвързан с коня - обредното животно при погребението на царя, което се принася в жертва на гроба на своя господар, за да осигури новото му раждане. Жертвоприношението на кон/коне, засвидетелствано в множество тракийски погребални комплекси, може да се замени и със заравяне на конската сбруя, заедно с апликациите, каквото е съкровището от с. Летница, Ловешко. Фигуралните композиции изобразени върху апликациите, предават пътя на царя-жрец-воин в реалния и отвъдния свят.
В елинския мит за трагичната смърт на Орфей се разказва как след разкъсването му от тракийските жени, главата му доплувала до остров Лесбос и била погребана в пещерата на Дионис, където давала предсказания. Обърнатите надолу човешки глави, изобразени върху две сцени от Летнишкото съкровище, предават идеята за хероизирания цар, който след смъртта си, подобно на Орфей се превръща в гадател и посредник на Бога и Учител, посветител във вярата на безсмъртието. Подобна идея вероятно е заложена и в заровената в яма бронзова глава на Севт ІІІ (± 330 - 302/301 или 297 г. пр. Хр.), открита пред входа на гробницата му в могилата Голяма Косматка, Казанлъшко.
Вероятно на одриския цар Севт ІІІ е принадлежало и златното Панагюрско съкровище – великолепно произведение на майстори златари от ранната елинистическа епоха, което е един от акцентите в експозицията.
Образът на легендарния тракийски певец Орфей е представен върху три уникални сребърни съда с позлата, включени в изложбата. Сцените върху тях очертават обредна картина, различна от елиноцентристките схеми. Оръжията, които използват татуираните вакханки - лабриси (двойни брадви), копия и сърпове са царско-жречески инсигнии в Тракия, а шишовете назовават Бога – разчленения от титаните Дионис - Загрей.
След като елините създали своите апойкии по понтийските крайбрежия настъпил процесът на взаимното опознаване на сближаващи се културни ценности и на идеи в мисленето. Така в елинската литература се ражда митологията на Хипербореите, т. е. тези, които живеят отвъд северния тракийски вятър Борей. Северната посока е кодирана в образа на Хиперборейския Аполон и Артемида Басилейа, представени върху две сребърни каничка от Рогозенското съкровище и в сцената върху златната каничка от Могиланската могила във Враца. Северна е и локализацията на мита за Ифигения, пожертваната дъщеря на Агамемнон, изобразен върху червенофигурна хидрия от некропола на Аполония Понтика.
В процеса на опознаване и усвояване на нови исторически пространства от елините се ражда и митът за амазонките, представен в следващата част на изложбата. В образа на – легендарните жени-воини, дъщери на Арес може да се долови отглас от тракийските представи за Великата богиня майка и за царете – жреци, носители на Аресови качества
Представите на жителите на елинските полиси по крайбрежията на Черно море за смъртта и Oтвъд са отразени върху лекитите (съдове за парфюмирано олио и ароматни смоли), които представляват неизменен погребален дар през ІV в.пр.Хр. Сплитането на погребален венец от Ерос и жени е сред най-често изобразяваните сюжети върху рисуваните съдове, украсени с релефни позлатени детайли. Подобен венец, изработен от златно фолио е открит и в могилния гроб край с. Синеморец (средата на ІІІ в.пр.Хр.), заедно с други накити - диадема, огърлици, обеца с фигура на Нике и др. Полагането на тези изящни произведения, вероятно на понтийските ювелирни ателиета от елинистическата епоха, наред с комплект грубо изработени глинени магически фигурки, е ярък пример за резултатите от взаимодействията между полисната и етносната култура-поведение.
Подобни синтезни явления са илюстрирани и в следващия тематичен кръг от изложбата. Експонатите, вклъчени в него (чернофигурният кратер, рисувани съдове и комплект теракоти от некропола на Аполония Понтика, ритуални съдове и др.) очертават обредността и образа на Дионис, почитан в рамките на големите празници в елинския полис – Големи Дионисии, Антестерии, Ленеи и др. В същото време, те отразяват и представата за бога като покровител на живота и смъртта, даряващ безсмъртие. Идеята е визуилизирана както в сцените на неговата епифания (завръщане), в комплекта теракоти от гроб на малко дете от Аполония (ІV – ІІІ в.пр.Хр.), така и чрез златните накити, открити в бронзов съд с формата на нар от ІІІ в.сл.Хр.
Включените в последния тематичен кръг експонати - бронзови и сребърни статуетки на божества, бюстове на императрици, златни накити, оброчни плочи на Тракийския конник и др. предават начина, по който старата тракийска вяра се трансформира през римската епоха. За първи път в изложба извън България участват трите сребърни солници с позлата - изключително редки произведения на римската торевтика.
Също за първи път в международна изложба са събрани експонати от държавни и частни музеи, което освен че е пример за ползотворно сътрудничество, дава възможност руската публика да изпита не само естетическа наслада, но и да получи представа за религията на траките, за техните ритуали, както и за приноса им в европейското културно наследство.
Новост в досегашната практика са и постерите, които представят нагледно и в детайли процеса по консервация и реставрация на част от предметите в експозицията. Информацията, която е поднесена на високо научно ниво ще обогати значително познанията не само на специалистите, но ще отговори и на очакванията на по-широката публика, за която дългият и труден път на експонатите до музейните витрини остава непознат.
Подготовката на изложбата е възложена на Националния исторически музей. Предстои да бъдат представени 317 бр. експонати от следните 7 музея: Национален исторически музей, Регионален археологически музей – Пловдив, Регионален исторически – Враца, Регионален исторически музей – Русе, Регионален исторически музей – Ловеч, Фондация "Тракия" с музей "Васил Божков" и частния музей на Фондация "Арете – Фол".
