Орлин Димитров е инженер-икономист, германски възпитаник, консултант в областите чуждестранни инвестиции, бизнес коопериране и стратегическа комуникация. Професионалният му път стартира в германските поделения на водещи компании в химическата и каучукова индустрия (Freudenberg), и металургията (Salzgitter). Работил е в Германо-българската индустриално-търговска камара, както и във водещи технологични компании като E.ON, Atos, BHTC и Martin. Интересува се от тенденциите в сферата на технологиите и иновациите. Като изпълнителен директор на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) се е посветил на мисията България да възстанови водещата си позиция в сектор „Електротехника и електроника“. Ето какво ни разказа той за бъдещето на този дял от българската икономика.
Г-н Димитров, как бихте описали степента на развитие на българската електронна и електротехническа индустрия?
Електротехническата и електронната индустрия е ключов бранш за българската икономика. Това е един високотехнологичен сектор с богато и динамично портфолио, със сериозен принос към технологичния напредък и експортния потенциал на българската икономика.
За последните 12 години се наблюдава почти трикратно увеличение на обема на производството, което съставлява 9,5% от цялата българска преработваща индустрия. По отношение на генерирания износ, от 2018 г. насам браншът „Електротехника и електроника“ е на първо място с дял от 11% от общия износ на България.
Още: Димитър Манков и творческите предизвикателства на автоматизацията
Още: Да изградиш А-отбор: Елена Ватрачка и управлението на човешките ресурси
Къде се намираме в европейски мащаб и като интеграция в световните производствени вериги?
Представа за интеграцията и специализацията в световното производство дават данните за износ от България по отделни продукти. С най-голям дял са кабелни форми за автомобили, електрически апарати за ниско напрежение; електрически табла, хладилници, електронни интегрални схеми, печатни платки, трансформатори, електродвигатели и др. Български фирми са поддоставчици на редица водещи световни компании като “Шнайдер Електрик”, както и на различни автомобилни производители.
Какви са основните насоки в дейността на БАСЕЛ и как виждате бъдещето на организацията?
Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) е създадена през 1994 г. и представлява интересите на български компании от електротехническата и електронната индустрия, както и от съпътстващите я производства, дейности и услуги.
Дейността на асоциацията е фокусирана върху представителството на нейните членове пред държавни, обществени, синдикални и международни органи и организации; популяризиране на технологичните и производствените възможности на българската електроиндустрия; съдействие за намиране на бизнес партньори и навлизане на нови пазари; подпомагане на конкурентоспособността на сектора; привличане на чуждестранни инвестиции в бранша, както и стимулиране на създаването на смесени предприятия, кооперирани производства и други форми на икономическо сътрудничество.
Поради важността на бранша за българската икономика, БАСЕЛ има много висок авторитет сред българските институции. В следващите години очакваме продължение на възходящата тенденция в развитието на сектора и на чуждестранните инвестиции в него, което е добра предпоставка за позитивното бъдеще на асоциацията.
Има ли български компании от сектора, които са завоювали лидерски пазарни позиции на международните пазари?
Съществена част от продукцията на бранша в България (около 60% от стойността) се произвежда от 80 предприятия на чуждестранни инвеститори. Това са водещи световни компании със стабилни позиции в световната икономика, като “Шнайдер Електрик”, “Ак Груп”, “Фесто”, “Ими”, “Лем”, “Либхер”, “Мелексис”, “Сенсата”, “Вистеон”, “Бер-Хелла” “Термоконтрол”, “Язаки” и др. В бранша има и български компании с утвърдени международни позиции, като “Филкаб” (електротехнически изделия), “Елдоминвест” (бойлери), “Самел-90” (телекомуникационна техника), “Елхим-Искра” (акумулатори), “Емка” (кабели), “Гамакабел” (кабели), “Монбат” (акумулатори), “Датекс” (фискални устройства), “Теси” (бойлери).
Още: Найден Хинков и бъдещето на енергийния мениджмънт
Още: Наталия Петрова и светът на умните домове
Каква е предприемаческата активност във вашия бранш?
В България непрекъснато възникват нови малки и микро предприятия, които обслужват фирми от другите браншове, като извършват изграждане, ремонт и поддръжка на електрически съоръжения. Фактически те са част от бранш „Електротехника и електроника“, особено що се отнася до изискванията за квалификация на персонала им.
Кои са най-перспективните насоки за развитие на електронната и електротехническата промишленост в България?
Най-перспективните насоки за развитие на електротехническата и електронната индустрия са широкото въвеждане на дигитализация на производствените процеси, както и разработването и производството на иновативни крайни продукти с висока добавена стойност. За тази цел е необходимо да се обърне специално внимание на качеството на подготовката на квалифицирани кадри в техническите университети, както и целенасочена работа за привличане на високотехнологични чуждестранни инвестиции.
Как бихте искали да изглежда българската електронна индустрия в края на настоящото десетилетие?
Бих искал в България да се появят водещи чуждестранни компании в производството на компютри, битова електроника и електромобили.
Какво ви мотивира в работата ви като изпълнителен директор на БАСЕЛ?
Работата ми като изпълнителен директор на асоциацията е изключително интересно предизвикателство. От една страна имам възможност да съм в контакт и да следя развитието на компании с различен вид собственост, производствен капацитет, продуктови класове и корпоративна култура. От друга страна мога да участвам в решаването на конкретни проблеми на предприятията от електроиндустрията и така да допринасям за повишаване на тяхната конкурентоспособност.
