Лимоните и като цяло цитрусите не са от типичните плодове за нашите географски ширини, но пък те успешно се приспособяват през топлата част на годината. През зимата обаче те трябва да се предпазят от студа. Най-добре е да презимуват на хладно място, огрято от светлината и където температурите не падат под нулата. И през топлата, но и през студената част на годината саксията не трябва да бъде поставена директно на пода. В единият случай кореновата система ще прегрее, а във втория – ще се повреди от студа.
Лимонът обича ярка слънчева светлина, но не и пряка. Той идва от места, където температурите са много по-високи и желателно да му се осигурят и тук. На открито ще се чувства най-добре под шарената сянка на големите дървета или под асмата през по-топлото време. Добре е саксията да се вкопае в почвата, като по този начин ще осигурите по-добра циркулация на въздуха, но не и течение.
Подходяща почва е тази с кисела реакция. В специализираните магазини можете да откриете подходящи почви за цитруси. Те са подходящи, но можете да използвате градинска почва, листовка, горска, пясък или пък оборски тор.
Пресаждането се извършва на 2-3 години, в зависимост от развитието на дръвчето. Почвата трябва да е влажна, но е и подгизнала. Когато поливате, добре е да го правите с преваряла и охладена вода, тъй като хлорът не се отразява добре на кореновата система. Студената или прекалено варовита вода може да доведе до пожълтяване на листата и масовото им окапване.
Подхранване можете да правите през цялата година, като го съобразите с нуждите на дръвчето. Торовете не се усвояват добре при ниски температури. Хубаво е да го правите с настъпването на пролетта и когато наближи есента да го прекратите. Първото подхранване трябва да бъде с азотен тор.
Подходящи форми на макроелементите са физиологично киселите – суперфосфат, амониев и калиев сулфат. Веднъж месечно можете да внасяте и оборска тор на тънък слой. Разтворените торове, внесени с поливната вода, се усвояват много по-добре. Лимонът има нужда от манган, желязо, магнезий, бор и цинк. Порази тази причина комплексните торове са подходящи. Добра практика е и подхранването на листата. След всяко подхранване почвата леко се разрохква, за да аерират корените.
Колкото до даването на плодове, то този период съвпада и с цъфтенето. Едновременно може да има плоди цветове, но само от 3 до 10% дават плодове. 15-20 листа са достатъчни на един плод да узрее. Периодът на зреене зависи от условията (около 3 месеца). Зрелите плодове се отрязват навреме – с дръжка около 1-2 см. Могат да стоят и цяла година, но по този начин дървото се изтощава.
Периодично трябва да освежавате короната, като правите подрязване. Ако образуваните плодове са много, то трябва да се поорежат.
Основните неприятели на лимона са листните и щитоносни въшки и акари. Последствията от тях са също неприятни, особено медената роса и чернилните гъби. Болестите, които засягат цитрусите са най-различни, но най-неприятни са медената роса и чернилните гъби.
Болестите също могат да бъдат различни – гниене по корените и кореновата шийка, листни петна, брашнеста мана, краста и много други. Навременната намеса включва използването на различни препарати и редовното наблюдаване.
