Пореден скандален текст изскочи от преходните разпоредби на проектозакона за държавен бюджет. Според нова разпоредба фирмите ще могат да правят доброволни вноски към хазната в подкрепа на публични инвестиции. Иначе казано фирмите ще могат да правят директни дарения, при това на централния бюджет, който не е достатъчно прозрачен и се управлява от Министерския съвет. Не се предвижда никакъв лимит за сумите, които ще могат да се даряват и антикорупционни правила, които да гарантират, че срещу даренията не стоят насрещни облаги, пише в. "Сега".
ОЩЕ: Николай Василев: Българите са свикнали с еврото в кръвта си, във валутен борд сме (ВИДЕО)
Какво пише в законопроекта?
§ 4. (1) Юридическите лица могат да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет.
(2) Вноските по ал. 1 се превеждат по сметка на Националната агенция за приходите, като внесените суми се признават за данъчни цели независимо от чл. 26, т. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане, при определяне на корпоративния данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане пропорционално за следващите три календарни години.
ОЩЕ: Бюджетът е критичен в няколко аспекта: Мнение на експерт
Проверка на "Сега" потвърди, че подобен текст не фигурира в предходния проект на бившия служебен министър Людмила Петкова и се появява за пръв път в този проект. В момента няма никаква яснота за мотивите, с които се предлага промяната. Внимателният прочит на текста показва и че няма никакви гаранции, че няма да се отвори широка врата за корупция и конфликт на интереси.
Направените дарения към бюджета за подкрепа на публични инвестиции ще се признават за данъчни разходи извън съществуващия в момента списък, при който е позволено приспадането им. В момента законът за корпоративното подоходно облагане допуска приспадане за данъчни цели на дарения, направени към точно посочени получатели. За тези дарения освен изрично посочен бенефициент има и лимити. Така например за данъчни цели се признават суми в размер на до 10 на сто от печалбата, ако даренията са направени в полза детски градини и училища, социално слаби лица, БЧК и други. Най-големият лимит - за признаване на дарения в размер на до 50 на сто от счетоводната печалба, е за суми, дадени на НЗОК за лечението на деца.
ОЩЕ: Икономист обвини властта, че има амбиции да харчи във всички направления
В случая с доброволните вноски в централния бюджет лимит не личи да има, няма и никакви ограничителни условия при какви случаи могат да се правят така наречените вноски. За сравнение и най-дребните дарения в общините са регламентирани, като наредбата на Столична община например забранява даряване на пари, целящи заобикаляне на закона за обществените поръчки, такива, които в дългосрочен план предполагат получаването на облаги от дарителя, такива, които биха могли да повлияят на политиката на общината. В случая с даренията към централния бюджет не се предвижда никаква такава защита. Не е ясно и как точно си представят авторите на текста даряването за конкретна публична инвестиция.
Финансови експерти коментираха пред "Сега", че основен принцип при приходите е нецелевият им характер. Появиха се спекулации, че законовата вратичка се отваря, за да може с дарения да се влияе върху бюджетното салдо при риск от надхвърляне на допустимия за еврозоната 3% дефицит: Финансовото министерство: Даренията на фирмите към бюджета ще подлежат на строг контрол
