През последната година българите започнаха все по-често да поглеждат към спестяванията си. Доходът на домакинствата от изтеглени спестявания нараства с 27% на годишна база през третото тримесечие на тази година, сочат данните на Националния статистически институт.
Така за периода юли-септември, средният доход от изтеглени спестявания възлиза на 185.37 лева на домакинство, което е с близо 40 лева повече спрямо същия период на миналата година.
Тенденцията кореспондира с данните на Българската народна банка за депозитите. Общият брой на влоговете на домакинствата започна да намалява, като към края на третото тримесечие отчита спад от 2% на годишна база до 9.1 млн. броя. Само за последното тримесечие, депозитите са намалели с малко над 89 хил. броя.
Основна причина за понижението е теглене на спестяванията от най-дребните депозити, докато тези за по-едри суми продължават възходящата си посока.
Най-масовите депозити у нас – тези за суми до 1000 лева, намаляват с цели 255 хил. броя за последните 12 месеца, а общата сума по изтеглените спестявания достига 47 млн. лева.
Отстъпление се наблюдава и при влоговете за суми между 2 500 и 5000 лева, които намаляват със 17.3 хил. броя за година, а спестяванията по тях се свиват с 61.6 млн. лева за периода.
Това се случва на фона на рекордна сума по влоговете, като тенденцията за понижаване на броя на депозитите е ново явление, вероятно породено от нулевите лихви, високата инфлация и COVID-19 кризата.
Депозитите на домакинствата в българската банкова система възлизат на 9.1 млн. броя, а сумата на спестяванията достига 64.5 млрд. лева към края на септември тази година.
Цели 57% от депозитите на домакинствата са за суми до 1000 лева. По тях се съхранява едва 1.3% от общата стойност на всички влогове за физически лица.
