Печалбата на банковата система у нас нарасна с 62.8% на годишна база до 569 млн. лева към края на първото тримесечие на тази година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, през същия период на миналата година, нетната печалба на банките бе 349 млн. лева или с 220 млн. лева по-ниска от настоящия резултат.
Темпът на растеж на печалбата се засилва, след като през януари и февруари годишното увеличение бе 39.5% за всеки един от месеците. Отчетеното увеличение през март до известна степен кореспондира с ръста в печалбата на банките за миналата 2021 година, който достигна 73.8% на годишна база. През миналата година банковата система отчете нетна печалба в размер на 1.41 млрд. лева.
Приходите от лихви на всички банки, опериращи на българския пазар, достигат 801.8 млн. лева за първите три месеца на тази година. Това представлява ръст от 7.2% на годишна база или 58.2 млн. лева повече спрямо същия период на миналата година. Въпреки ниските лихви, особено по жилищните кредити, приходите по този канал нарастват, което кореспондира с високия ръст в кредитирането, главно в потребителския сегмент.
Разходите за лихви на банковата нарастват със 7.33% на годишна база до 80.04 млн. лева към края на месец март. Година по-рано сумата бе 74.5 млн. лева. Ниските разходи за лихви на банките отразяват нулевите лихви по депозитите за домакинства и отрицателната доходност по влоговете за бизнеса. Нарастването на разходите може да се обясни с процеса на увеличаване на депозитната маса, който се наблюдава през последните години.
Приходите на банковата система от такси и комисиони възлизат на 400.5 млн. лева към края на месец март тази година. Сумата нараства с цели 22.8% на годишна база или 74.4 млн. лева. За сравнение, през първите три месеца на 2021 година приходите от такси и комисиони достигаха 326 млн. лева. Данните не са изненадващи, тъй като през последната повече от година, редица банки у нас предприеха политика за повишаване на таксите както за граждани, така и за бизнеса.
Разходите за такси и комисиони на банките възлизат на 68.5 млн. лева към края на март, като нарастват спрямо същия период на миналата година, когато са достигали 53 млн. лева.
Общите брутни кредити и аванси на банковата система достигат 87.8 млрд. лв. в края на месец март 2022 година. Брутният кредитен портфейл възлиза на 78.6 млрд. лева.
Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на март 2022 г. е 4.832 млрд. лева, като намалява спрямо същия период на миналата година с около 860 млн. лева, сочат данните на БНБ.
При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на март е 4.23%, спрямо дял от 5.50% година по-рано.
Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на отчетния период е 2.458 млрд. лева, а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 2.92%. През първото тримесечие на 2021 година, нетната стойност на необслужваните кредити и аванси бе 3.065 млрд. лева, а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите достигаше 4.00%.
Депозитите в банковата система възлизат на 119.7 млрд. лева към края на първото тримесечие на тази година, като нарастват с над 11 млрд. лева за година. За сравнение, към края на март 2021 година размерът на депозитите бе 108.4 млрд. лева.
Размерът на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на март 2022 година е 101 млн. лева.
Активите на банковата система възлизат на 140.5 млрд. лева към края на първото тримесечие. Това представлява ръст от 10% на годишна база или около 13.2 млрд. лева. През същия период на миналата година, активите на банките достигаха 127.3 млрд. лева.
Още: Жилищното кредитиране у нас счупи нов рекорд