Актуализацията на държавния бюджет за 2022 година предвижда увеличаване на тавана за поемане на нов държавен дълг през тази година, повишаване на пенсиите, поскъпване на тютюневите изделия и електронните цигари, както и редица антикризисни мерки, насочени в подкрепа на граждани и бизнес. Това става ясно от проекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България, публикуван на сайта на Министерство на финансите.
Управляващите очакват икономически растеж от 2.9% през тази година, като дефицитът в бюджета ще достигне 4.1% за тази година, става ясно от доклад към проектозакона. Очаква се броят на заетите у нас да нарасне с 1.7% през тази година, като коефициентът на безработицата в края на 2020 година да възлиза на 4.5%.
Според финансовото министерство, годишната инфлация ще продължи да се ускорява до средата на годината, като в края на 2022 година ще достигне 11.6%. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9% на годишна база през декември.
Държавен дълг
Според новата рамка на бюджета, таванът за поемане на нов държавен дълг през тази година се вдига с 3 млрд. евро до 10.3 млрд. евро. Според настоящия бюджет, сумата не трябваше да надхвърля 7.3 млрд. лева през 2022 година. Паралелно с това се вдига и другият дългов лимит, а именно общият размер на държавния дълг. Според проектозакона, към края на тази година размерът на дълга на България не трябва да надхвърля общо 38.5 млрд. лева, спрямо 35.5 млрд. лева според сега действащия закон.
Увеличението на тавана на дълга се налага заради предстоящи през 2023 година плащания по държавния дълг, включително по падежа през първото тримесечие на следващата година на облигациите, емитирани на международните финансови пазари, става ясно от мотивите към законопроекта.
Пенсии
С актуализацията на бюджета ще бъдат увеличени и пенсиите у нас. Това ще стане чрез осъвременяване на пенсиите от юли 2022 година и прилагане на нов механизъм за подобряване на адекватността им от октомври 2022 година.
Като първа стъпка за реализиране на заложените цели ще се гарантира, че от началото на месец юли 2022 г. изплащаните към 30 юни „COVID-19 добавки“ от 60 лева и индивидуални компенсаторни суми за разликата между плащанията (пенсии, добавки и допълнителни плащания) от държавното обществено осигуряване преди и след преизчисляването с по-голяма тежест на година стаж от 25 декември 2021 г., ще бъдат включени в размера на пенсиите за трудова дейност, като заедно с това се приложи и по-висок от първоначално заложените проценти за осъвременяване на пенсиите, пише в доклада към законопоекта.
Предвижда се всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., да се осъвременяват считано от 1 юли 2022 г. с 10%.
Изплащаните към 30 юни допълнителни суми (т.нар. „COVID-19 добавки“) и индивидуални компенсаторни суми, се включват в размера на получаваната лична пенсия за трудова дейност след прилагане на осъвременяването с 10 на сто.
Така наречената „COVID-19 добавка“ се включва и в размера на пенсиите или сбора от пенсиите и на пенсионерите, упражнили право на пенсия между 1 януари и 30 юни 2022 г., а за тези от тях, които са упражнили право на пенсия след 30 юни 2022 г., също се предвижда включване на 60 лева в размера на пенсията или сбора на получаваните от тях пенсии.
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 370 лв. на 467 лв., а максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1 500 лв. на 2 000 лв. от юли 2022 година От началото на октомври 2022 г. максималният размер ще нарасне допълнително на 3 400 лева.
Размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки, се увеличава от 170 лв. на 247 лв. (ръст от 45.3%).
Втората стъпка, заложена в ЗИД на ЗБДОО, за подобряване на адекватността на пенсиите, е предвидена да се приложи от началото на месец октомври 2022 година, пише в доклада. Тя се отнася към всички пенсии за трудова дейност и има за цел да преодолее изоставането на пенсиите, отпуснати по-назад във времето, от пенсиите, отпуснати в по-близък до днешния момент.
Изоставането е резултат от обстоятелството, че прилаганите правила за осъвременяване на пенсиите след последното преизчисляване на пенсиите с по-актуален осигурителен доход през октомври 2008 г. са довели до това пенсиите да нарастват на годишна база значително по-бавно от темпа на нарастване на средния осигурителен доход за страната, което води до относително обедняване на пенсионерите спрямо останалите групи от обществото.
Очаква се средната пенсия на един пенсионер през юли 2022 г. да достигне 666 лв., което е ръст от 23.2% спрямо юни 2022 г. (без допълнителните суми) или с 9.4% с включване на допълнителните суми.
Мерките, предвидени да влязат в сила от началото на октомври 2022 г., се очаква да се отразят благоприятно на над 717 000 пенсии, като средният размер на пенсията на един пенсионер през октомври 2022 г. да достигне 718 лв. (ръст от 7.8% спрямо юли 2022 г.).
Броят на пенсиите за трудова дейност, чиито размери са определени на минималния размер, ще намалее от около 1 млн. пенсии в момента до 805 500 пенсии през октомври 2022 г., а броят на пенсиите, ограничени на максималния размер - от 33 200 пенсии в момента ще намалее до 1000 пенсии през октомври 2022 година, пише в доклада към проекта за актуализация на бюджета за тази година.
Намаление на ДДС, поскъпване на цигарите
Актуализацията на бюджета предвижда увеличаване на акцизната ставка на цигарите, пурите, пуретите, тютюна за пушене, нагреваемите тютюневи изделия, както и нов акциз за течността в електронните цигари. Увеличението влиза в сила от 1 юли тази година, като акцизната ставка ще се вдига плавно до 2025 година.
Тази промяна би следвало да компенсира очаквания спад в приходите от ДДС заради предвидени намалени ставки в размер на 9% за доставки на централно отопление и природен газ. Паралелно с това от 1 юли тази година се предвижда и нулево ДДС за доставка на хляб.
ДДС за консумация на бира и вино от ресторантьорски и кетъринг услуги се връща на стандартните 20% от началото на юли, като това не засяга доставките на приготвена или неприготвена храна, става ясно от законопроекта. До края на тази година се предвижда 9% ДДС за доставките на книги, туристически услуги, използване на спортни съоръжения, бебешки пелени и детски храни.
Предвиждат се и освобождаване от акциз до 30 юни 2025 година на топлинната енергия, втечненият нефтен газ, природен газ и електроенергията, която е произведена от:
- слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход;
- от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации;
- генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса;
- генерирана от метан, изпускан в изоставени въглищни мини;
- генерирана от горивните клетки.
Антикризисните мерки ще костват на бюджета 159 млн. лева приходи от акцизи. В резултат на очакваните по-високи постъпления от акцизите върху цигарите, нетният ефект от горепосочените мерки ще се материализира под формата на спад в приходите от акцизи в размер на 95 млн. лева, става ясно от мотивите към проекта.
Актуализацията на бюджета предвижда компенсиране на крайни потребители на горива - физически лица, които ползват за собствени нужди бензин и газьол (дизел), без добавки втечнен нефтен газ (LPG или пропан-бутан) и природен газ (метан) - предвижда разработване на Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, която ще въведе механизъм за компенсация от 0.25 лв./литър за посочените горива.
Данъчни облекчения за деца
Сред данъчните промени, заложени в проекта за нов бюджет, попадат понижаване на законната лихва за просрочени плащания към хазната от основен лихвен процент + 10% до ОЛП + 8% и увеличаване на данъчните облекчения за деца, като родителите вече ще могат да се възползват от тях на тримесечна база.
Така родителите на едно дете ще могат да приспадат от годишната си данъчна основа 6000 лева, спрямо 4500 лева според настоящите правила, като облекчението за три и повече деца нараства до 18 000 лева. Данъчното облекчения за деца с увреждания скача на 12 000 лева.
Енергийна сигурност
Актуализацията на бюджета предвижда и средства за гарантиране на енергийната сигурност на страната. Предвижда се държавно гарантиран заем в размер на 532 млн. евро. В това число 150 млн. евро за „Булгаргаз” за финансиране на алтернативни доставки и 382 млн. евро за „Булгартрансгаз”, които трябва да послужат за разширяване на газовото хранилище „Чирен”, разширяването на газовата връзка със Сърбия и покриване на стари задължения в размер на 128 млн. евро.
Тези мерки налагат вдигането на максималния размер на държавните гаранции за тази година от 759.6 млн. лева на 1.8 млрд. лева, става ясно от доклада към законопроекта.
